През целия си мандат В Македония Хилми паша беше прекалено добър дипломат и твърде предпазлив, за да изпусне дума, която би предала мисълта му и едва след младотурския преврат го чух за първи път да хвали открито
моралните и военните качества на македонците. По-късно, когато Турция беше
принудена да се махне от Македония, тези негови изказвания станаха още по-ясни: спомням си как един ден ми рече, че според него е напълно установено: САМО българите могат да претендират за турското наследство в Македония.
През дългите години на познанството ми с Хилми паша винаги съм имал впечатление, че у него става една бавна еволюция, еволюция успоредна с другата — лека-полека задълбочаваща съмненията му относно руската политика.