А ти сигурно си най-скучния и посредствен човек на света. :)
Кажи на вълците, че съм си у дома
Автор: Карол Рифка Брънт
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Millenium |
| Брой страници | 352 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 308 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789545152269 |
| Баркод | 9789545152269 |
| Категории | Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
1987.
Единственият, който истински разбира четиринайсетгодишната Джун, е вуйчо й – прочут художник, умиращ от болест, която майка й не иска да назове.
След смъртта му й остават само любимият му руски чайник, безценен портрет и една книга със скрито между страниците послание.
„Кажи на вълците, че съм си у дома” е затрогваща история за страданието и състраданието, които носят неочаквана утеха и странни приятелства, за съзряването и изборите на зрелостта, но най-вече за любовта – изгубена и преоткрита.
Това е една от най-скучните и посредствени книги, които съм чела напоследък. Роман № 1, ама друг път. Абсолютно разочарование.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Великолепна книга за съзряването. За любовта, която ни открива по различен начин и в лицето на различни хора. За предразсъдъците, с които трябва всекидневно да се борим. За сестринската обич - единствена и неотменима. За родителите, които никога не ни разбират, но все искат да ни опазят... най-вече от нас самите.
История за един портрет, чифт кожени ботуши и едно момиче, което трябва да се научи да обича - първо себе си, и после другите. За да може най-сетне да се почувства у дома... далеч от вълците!
"Момичето с най-хубавите ботуши на света. Ами ако е там? И плаче? Сигурна съм, че ще плаче. Сълзите й разказват историята на това, което знае. Че миналото, настоящето и бъдещето са едно. Че няма къде да отидем от тук и сега. Домът си е дом.“
Ваня Хинкова, Хеликон Русе
