Най-прочутият интимен дневник в историята на европейската литература, който прониква до мистичните тайни на любовта и докосва болезнените струни на човешката природа.
Анри-Фредерик Амиел
изследва неизвестни и неподозирани траектории на любовното чувство, граничещи с опияняващ възторг и отчайващи разочарования, но преди всичко -с разтърсващи разкрития за собственото Аз и сблъсъка му с нормите на общоприетия морал.
Мечтание за Филипа, или голямата любов на Амиел
Най-прецизната и съвършена мозайка на приятелството и привързаността, изваяна от всички нюанси на чувствата и желанията на тялото и душата.
Някой може би ще каже, че Амиел е странен, но дали ние самите не сме още по-странни? И има ли въобще съдба, в която можем да надникнем без никакво опасение?
Роден през 1821 г. в Женева, където и умира през 1881 г., Анри-Фредерик Амиел дължи световната си слава на своя "Интимен дневник". Глъбинният му вътрешен живот, отразен в дневник, е в рязък контраст с твърде тривиалното му социално битие. Роден и възпитан в буржоазно семейство, получил отлично образование в университетите в Хайделберг и Берлин, още 28-годишен става професор по естетика в Академията на Женева. Но академичната му кариера като преподавател не е блестяща - за лекциите- не му достига патос и ораторско майсторство. Стихотворните му опити изявяват един посредствен поет. Освен стихосбирките му "Il penseroso" (Замисленият) и "Ден след ден", негово постижение е патриотичният химн "Бийте барабани", за който съчинява и музиката. Публикациите му като критик върху литературата на романска Швейцария, за Мадам дьо Стал и Жан-Жак Русо не могат да дадат точна представа за по-дълбоките му духовни търсения.
Голямата творба на живота му, залогът за безсмъртието му, си остава неговият "Интимен дневник". Започнат през 1847 г., той го води скрупульозно до последния си ден, изписвайки близо 17 000 страници. Заради това му дело потомците го признават за корифей на самонаблюдението и самоанализа, сравняват го с бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, прекланят се пред доблестта му да признава грешките и слабостите си, да предпочита истината, колкото и разочароваща да е тя.
След първата публикация на "Фрагменти от един интимен дневник" през 1882 г., най-напред излиза преводът им на руски от Мария Лвовна Толстая, с предговор от Лев Толстой. Следват издания в Лондон, Стокхолм, Прага, Мюнхен, Милано, Ню Йорк, преди да бъдат публикувани на още десетки езици в цял свят. Сред многобройните сборници с избрани откъси от дневника на Амиел, колекцията с фрагменти за Филина е най-преиздавана и най-популярна. А от 1976 год. Швейцарското издателство "Л'Аж д'Ом", Лозана, предприема многотомно издание на пълния текст на "Интимен дневник", най-невероятния опит на отделната личност да открие истината за себе си.