Прочетох книгата в момент, в който имах нужда точно от тези житейски уроци, които получава и главната героиня. Чудесна книга, прекрасен автор! :)
| Издател | Колибри |
| Преводач | Надежда Иванова |
| Брой страници | 240 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 229 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191502707 |
| Баркод | 9786191502707 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Първите утринни лъчи” е шестата творба на Фабио Воло, в която за първи път повествованието се води от жена. В строго програмираното, монотонно, до непоносимост рутинно брачно ежедневие на Елена внезапно нахлува, неканен и нечакан, един страстен, разголващ, неустоим мъжки поглед, който строшава всички задръжки и я повежда на магнетично пътешествие към чувствената наслада, опиянението от споделените мигове, полета на слетите дихания и тръпнещите тела. Ала понякога свободният избор носи и страдание, макар да отваря дверите към нов и мечтан свят. Боли, когато утринното зарево помита тъмнината и нощните сенки. И пътят към вътрешното освобождение никак не е лек.
Прочетох книгата в момент, в който имах нужда точно от тези житейски уроци, които получава и главната героиня. Чудесна книга, прекрасен автор! :)
Много хубава. Психически преживявания на показ, тотално, без следа от превзетост или изкуствени красоти. В същото време не е груба, а просто чиста, истинска книга.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Първите утринни лъчи“ е искрена женска изповед за преоткриването – онова, което те кара да се чувстваш жив и отново себе си.
Елена е нещастно омъжена за Паоло, загубила е напълно усещането си за жена, дните ѝ са изпълнени със самота и скука от брачния живот, който от години се е превърнал в бреме и рутина.
Лишена от живец, след няколкократни отлагания, тя най-накрая решава да започне връзка с мъж, който среща по повод на общ проект в работата си.
Той успява да разчупи нейните емоционални и сексуални задръжки, като по този начин в нея се пробужда заспалата ѝ женска същност. Задълбочавайки своите взаимоотношения, двамата осъзнават, че са отишли твърде далеч от първоначалните си намерения. Елена се влюбва безпаметно, но в същото време осъзнава, че този мъж не е готов да промени себе си и да надмогне страховете си, за да продължат заедно напред. Разбира, че отново е попаднала в капана да зависи от някой друг. И въпреки болезнените раздели, които предприема, тя успява да продължи напред – свободна и готова да обича и да бъде обичана, не за да бяга от тази, която е, а за да бъде тази, която иска.
Фабио Воло за пореден път запленява и изненадва с умението си да вникне така истински и красиво в душата на една жена.
„Самотата ме научи да си задавам въпроса какво искам и какво желая. Може да изглежда нещо нормално, но за мен никога не е било така. Научих се да откривам вътре в себе си обхвата и мотивите за своето съществуване. Разбрах, че трябва да искам да бъда такава, каквато ще съм, че не мога повече да живея, за да се харесвам някому, принуждавайки се да бъда такава, каквато не съм. В огледалото на тази къща видях човека, който чувствам, че съм – жена, която бях забравила и избутала встрани, без да го усетя дори.“
Из „Първите утринни лъчи“ – Фабио Воло
Любина Йорданова, Хеликон Русе