"И двaмaтa живяхa щaстливо, зaщото знaехa, че истинските приятели делят един с друг всичко нaй-добро, което притежaвaт."
Луис Сепулведa
"Историятa нa Микс, Мaкс и Мекс"
Историята на Микс, Макс и Мекс
Автор: Луис Сепулведа
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Венцеслав Николов |
| Брой страници | 64 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 94 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9786191502363 |
| Баркод | 9786191502363 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Винаги съм обичал котките. Обичам всички животни, но към котките имам специално отношение. Преди много години се запознах с един китайски астролог и макар че не вярвам на хората, които предсказват бъдещето, защото знам, че всеки човек е отговорен сам за съдбата си и всяка съдба е пълна с изненади, приех да ми направи звезден хороскоп. След като ме попита къде, кога и в колко часа съм роден, той начерта странна карта, цялата с тайнствени символи и изчисления, мисли дълго и накрая каза: „Някога, в един минал живот, ти си бил котка, и то много щастлива котка, защото си бил любимият котарак на един мандарин.“
Признавам, останах много поласкан от вестта, че си имам далечен, страшно далечен китайски прапрадядо, при това любима котка на мандарин. Астрологът ми подари три малки бронзови котки, и трите дебели, всяка от тях с дупчица на гърба. „Никога да не остават без храна“, наблегна той и даде да се разбере, че срещата му с мене е приключила.
Изпълних каквото ми каза, изпълнявам го и до днес. От време на време слагам в тези дупки по мъничко котешка храна, по една малка гранулка, и обичам да си мисля, че така поддържам чудесната си връзка с котките.
Не знам детска ли е, но аз прочетох книжката с удоволствие, а съм на 26 - открих един нов любим автор!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Преди няколко десетилетия латиноамериканската литература в лицето на Габриел Гарсия Маркес, Алехо Карпентиер, Карлос Фуентес и Исабел Алиенде превзе световния книжен пазар. Напоследък новата вълна магически реалисти щурмува Европа и САЩ. "Алхимикът" на Паулу Коелю през последните години е сред най-продаваните в десетки страни. Сега светът полудя по едно ново име - Луис Сепулведа.
За 8 години романът му "Старецът, който четеше любовни романи" има само на испански 50 издания. Вече е преведен на десетки езици. В интернет има стотици сайтове на английски, испански, италиански, немски, френски, сръбски език..., в които читатели и специалисти коментират книгите на писателя.
Критиците сравняват шедьовъра му с перли на световната литература като "Старецът и морето" на Хемингуей, а в писателския му почерк откриват черти от стила на Мелвил и Конрад. Но винаги правят една уговорка - че Луис Сепулведа е уникален писател със свой собствен стил.
От друга страна, самото творчество на белетриста е разнолико. "Старецът, който четеше любовни романи" е създаден в най-добрите традиции на латино-американския магически реализъм.
Ако Паулу Коелю предпочита по директните внушения, разказвайки притчи, Луис Сепулведа провокира читателя да мисли, но без да го затормозява със сглобяването на интелектуалните пъзели, предпочитани от модернистите. Езикът му е прост и лаконичен, но невероятно образен и метафоричен. Милионите фонове на "Старецът, който четеше любовни романи" помнят култовото му начало: "Небето, набъбнало като магарешки търбух, висеше заплашително на педи от главите. Топлият лепкав вятър отвяваше малкото окапали листа и огъваше на пориви хилавите бананови дръвчета пред кметството
Във време, в което човек все бърза за някъде, домът е мястото за нужната почивка след напрегнатия ден, а миговете с книга в ръка са кратки и редки, не може да
не се оцени стегнатият обем на книгите на Сепулведа. Най-дебелата - "Старецът, който четеше любовни романи", е с обем от 130 страници. Общо толкова пък са двата криминални романа - "Дневникът на един сантиментален убиец" и "Якаре" - взети заедно. Те звучат много американски - изпълнени са с екшън и непредсказуеми обрати.
Но това е на пръв поглед. Просто един магически реалист си играе, влизайки в кожата на Хамет и Чандлър, майсторите на класическия черен роман. Едва ли сте чели нещо толкова забавно и увлекателно след "Малтийският сокол" и "Сбогом, моя красавице".
За 8 години романът му "Старецът, който четеше любовни романи" има само на испански 50 издания. Вече е преведен на десетки езици. В интернет има стотици сайтове на английски, испански, италиански, немски, френски, сръбски език..., в които читатели и специалисти коментират книгите на писателя.
Критиците сравняват шедьовъра му с перли на световната литература като "Старецът и морето" на Хемингуей, а в писателския му почерк откриват черти от стила на Мелвил и Конрад. Но винаги правят една уговорка - че Луис Сепулведа е уникален писател със свой собствен стил.
От друга страна, самото творчество на белетриста е разнолико. "Старецът, който четеше любовни романи" е създаден в най-добрите традиции на латино-американския магически реализъм.
Ако Паулу Коелю предпочита по директните внушения, разказвайки притчи, Луис Сепулведа провокира читателя да мисли, но без да го затормозява със сглобяването на интелектуалните пъзели, предпочитани от модернистите. Езикът му е прост и лаконичен, но невероятно образен и метафоричен. Милионите фонове на "Старецът, който четеше любовни романи" помнят култовото му начало: "Небето, набъбнало като магарешки търбух, висеше заплашително на педи от главите. Топлият лепкав вятър отвяваше малкото окапали листа и огъваше на пориви хилавите бананови дръвчета пред кметството
Във време, в което човек все бърза за някъде, домът е мястото за нужната почивка след напрегнатия ден, а миговете с книга в ръка са кратки и редки, не може да
не се оцени стегнатият обем на книгите на Сепулведа. Най-дебелата - "Старецът, който четеше любовни романи", е с обем от 130 страници. Общо толкова пък са двата криминални романа - "Дневникът на един сантиментален убиец" и "Якаре" - взети заедно. Те звучат много американски - изпълнени са с екшън и непредсказуеми обрати.
Но това е на пръв поглед. Просто един магически реалист си играе, влизайки в кожата на Хамет и Чандлър, майсторите на класическия черен роман. Едва ли сте чели нещо толкова забавно и увлекателно след "Малтийският сокол" и "Сбогом, моя красавице".
