В монографията се изследват и анализират балканските черти в българските текстове, посветени на родилния обред, като се обръща особено внимание на терминологията, обредността и фолклорните материали. Раждането се разглежда като важна част от модела на света, тясно свързана с други негови сфери (календар, народна медицина, демонология и пр.). Фактите от езика и културата се интерпретират като неделимо цяло. Лексиката и фразеологията на раждането, антропонимиконът и именуването, етнографията на речевото поведение демонстрират типичната за Балканите пъстрота на „своето“ и „чуждото“. Представите за връзката между раждането и житейския сценарий отразяват сложните преплитания между древни митологични аспекти и елементи от народните православни схващания (свързването на култа към Богородица с вярването в предсказанията на демоните на съдбата, възприемането на повторното като синоним на смъртта, маркираността на „съботниците“). Празничният комплекс, свързан с първите стъпки на детето, включва целия спектър от лингвокултурни балканизми, като едновременно разкрива и спецификата на българската традиция на фона на общославянската и балканската. В книгата са публикувани теренни записи от последните години, осъществени в градове и села, както и етнолингвистични карти.