Генерал-лейтенант Никола Михов (1891-1945) е един от видните български военачалници. Участва в четири войни. През Балканската война командва батарея, която има голям принос за превземането на Одрин, а през Първата световна война участва в атаката и превземането на Тутраканската крепост. Началник е на Военното училище в София (1938-1941), а през 1941 г. е командир на 5 армия, която навлиза в Македония. От 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г. е министър на войната в правителството на проф. Богдан Филов. След смъртта на българския цар Борис III е избран за член на Регентският съвет, на който пост остава до 9 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 2 февруари 1945 г.
Генерал Н. Михов води дневника си с малки прекъсвания в продължение на една година - от 19 септември 1943 г. до 7 септември 1944 г. Той описва няколкото срещи на българското държавно ръководство с Адолф Хитлер - последното посещение на цар Борис III в Главната квартира и срещата на тримата регенти с него. Много от записките на генерала са единствен извор за станалото в онези трагични последни месеци от кризисната година. Дневникът на генерал Михов, за разлика от този на Богдан Филов, обхваща няколко дни повече от неговият и приключва на 7 септември 1944 г. - един от най-драматичните дни в българската история.