Всичко това казвам на теб,
моя художествена измислицо, единствено мое нещо,
което може да бъде цяло. Обичам, че мога да разказвам за
още непочувстваното или непонятното.
В теб има място
за кули и портокалови кори,
за промълвеното, подтиснатото.
В теб бих могъл да се загубя.
................................................
Стивън Дън
(превод: Христина Керанова)
Видове Любов (двуезично издание)
Автор: Стивън Дън
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Издателска къща "Знаци" |
| Брой страници | 103 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български, английски |
| Тегло | 184 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789549850451 |
| Баркод | 9789549850451 |
| Категории | Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Доброто стихотворение може да бъде политическо, но е по-заинтересованo от пресъздаването или разбирането на динамиката на всяко човешко състояние, отколкото от постигането на промени. Независимо от това, то е желателeн, подривен акт, който заменя това, което минава за истина, с нейното по- точнo /дълбоко приблизително определение, независимо дали темата е официална вечеря или мизерията по света.
Точността, следователно, е по-радикална от страсттa, макар чe точност без страст може да е още едно определение за не толкова добро стихотворение.
Добрият поет отваря вратата на непокорното, трудното, неоформеното — в известен смисъл на неуправляемото – и им създава условия за съществуване. Колкото повече поетът разтяга пределите на въображението и организира хаоса, толкова по-богато е стихотворението.
Стивън Дън, откъс от “Доброто и не чак толкова”
ДОБРЕ ДОШЪЛ
Ако вярваш, като мен, че нещата не винаги са това,
което е останало от тях след известно време,
ако вярваш, като мен, че притежаваш колекция
от несподелени дарби (вътре в теб,
въпреки мълчанието и сведения поглед),
ако вярваш, че един следобед може да се разгъне
в неочаквани откровения –
в задния двор например
свенливостта на цветята може внезапно
да те завладее, и в далечината
гръмкото проклятие на мълнията
да прозвучи с човешки глас,
ако вярваш, като мен, че няма
правилно реагиране на смъртта; че даже в скръбта
(където съм седял и кроял планове)
има малки кътчета радост,
ако понякога тялото ти е ключ за осветлението
в къща пълна със страдащи от безсъние,
ако чувстваш как се напрягаш
да бъдеш себе си всяка съзнателна минута,
ако, също като мен, почти се усмихваш...
Стивън Дън
(превод: Христина Керанова)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
