Чудесна авторка. Препоръчвам я за пътешествие на всички...
2 романа: Мравки с фенерчета. Слугинята
Автор: Мариана Найдова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Леге Артис |
| Брой страници | 228 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 261 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789548311496 |
| Баркод | 9789548311496 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Мариана Найдова е преподавател по български език в Медицински университет - Плевен. Освен на романи, тя е автор и на няколко пиеси, номинирани за награди, преведени на френски език и публикувани в електронни медии.
Животът е проста работа. Хората не сме повече от мравки с фенерчета. Запалваме ги и така се намираме в тъмното.
Понякога в ръцете ни се оказват чужди неща. Неща, които не ни принадлежат и които няма как да задържим.
Вдъхвам страх и желание. Дванайсетгодишна съм, около себе си сея страх. Ще се питам един ден как го правят жените, как получават приказката заедно с разказвача? Превръщат я в дрехи, деца, къщи, убиват приказката, бавно и сигурно. Защо разказвачът им го позволява?
Не знам дали я обичах. Ако измеря празнотата, която остана след нея, трябва да съм я обичал.
Хубава и тъжна книги за жени, които сами се напъхват в тъжната самота на своето битие.
Ало, женки, Вронски е бай Ганьо с мундир. Вронски е женска измислица, с която се прецакват сами жените. Що граф Толстой го е измислил? Да ги предпази? Жена няма да го измисли, защото сте завистливи и една като се опари , иска и другите да паднат в капанчето
Аре чао.
Доктор Андролова, исках да съм любезна, но Вие не ми давате тази възможност, защото отдавна не бях чела толкова откровени и претенциозни глупости, маскирани като дълбокомислие, каквито са Вашите постове, при това имате и правописни грешки, които няма да коментирам. Съжалявам пациентите Ви, горките, а ако не сте лекар, съжалявам хората, на които всеки ден размахвате нравоучително пръст. Толерантност, доктор, Андролова, опит за разбиране, вслушване, това е ключът към прошката, за която Вие не говорите, Вие крещите като учителка, безпомощна да се справи с учениците си. Какво знаете Вие за Вронски? Разсмивате ме, за което съм Ви благодарна. Аз бях дотук. Вие може да си пишете каквото искате.
Вълнуващи книги. Циничното е само лютото, за да не изглеждат банални. Много тъга и много истина има в тях.
Драга Каренина, имам чувството, че мога да ви помогна като ви кажа, че Вронски , както често се случва, е в обратната посока и се е маскирал като някой близък. В този случай е по-трудно да го спечелите, защото сте го изгубили, смятайки го за сигурен. Вярно е като всяка баналност
Доктор Андролова, не можете да ме засегнете, нито да спорим за литература. Мислим различно. Безполезно е да се надприказваме, но се отнасям с уважение към различието. Вие имате Вашето право да харесвате и да не харесвате, аз - също.
Има някакво опиянение от разрушаването в тази книга. Самовпускане в самота и болка. Просветление и доброта, прошка, както е забелязал някой, биха я озарили наистина с литературно изящество.
Изящна, стилна и вълнуваща проза. Браво.
Прочетох втори път книгата и не съм убеден, че невротичният й стил я прави чудесна.
Уважаема Каренина, извинете ако съм ви засегнала. Но ето още по-точно мнение за книгата.Вероятно не сте автора или приятелка нейна, за да реагирате така емоционално. Жените в тези романи малки на Найдова търсят любов, но не знаят каква точно. Искат мъжете да им я предложат. Недоволни застиват в страдание като мъченици. Но изкуството започва от там насетне. Следват разкаяние, изкупление, самоирония, голямата християнска прошка и т.н. Това го има в руската класика и я прави велика.
Що се отнася до климакс. Настина е връх, на който ни качва природата. Но въпросът е да се попитаме защо? Какво виждаме от този връх? Как ще слезем от него? Не просто като една домакиня да се попитаме:край, животът свърши, я да грабнем една историйка.
Извинете,но всяка вечер виждам истинското страдание в очите, а вашата емоция ми изглежда като на осигурена и обгрижвана жена, която просто просто мечтае за някакво разнообразие...
Каренина,Чел съм книгата, мисля, че разбирам героините.Те ми харесват, даже им съчувствам и се възхищавам в тези порив... Малцина могат да ги усетят. Но, извинете, не искам публично да разговаряме за съкровени неща, поне от моя страна навлизаме по тънък лед...
Литератор, това е откъс от книгата около, която се вихри безсмислен спор за морала на пишещия: "Нещо като бяла лястовица. Ерик я гледа учудено. Вера се впуска в дълги обяснения на израза. Полицаят кима с разбиране, но задържа погледа си в очите на Вера, когато тя разказва, че всъщност в природата лястовиците убивали безмилостно такива птици албиноси. Ако в ятото се появи чисто бяла птица, другите я убивали. Това било генетичната безсъзнателна мъдрост на общността към различните. Така се съхранявали гените от израждане.
- Май по-добре да бях казала бяла врана, това са различните хора..."
А на въпроса Ви за силата и за бунта, те, според мене, са вътре в нас, натегната пружина са още с раждането и в някакъв момент, който вие наричате пресечна точка, задържаното напрежение изстрелва думи, житейски постъпки, които изглеждат абсурдни, жестове, немислими понякога... и слава Богу, че няма обяснение защо и как това става, единствено в литературата няма обяснение как се случват нещата, те просто се случват сякаш се раждат и е хубаво да си остане така. Сигурно съм наивна. Мисля, че има хора, които нямат тази пружина в себе си, те не разбират какво значи тласък, но пък толкова обичат да отсъждат. Извинете, ако съм многословна и досадна.
Каренина дали бунтът в тези книги е личен избор или пресечна точка на личен и обществен морал Колко сила трябва да имаш да да го сътвориш и изстрадаш За тези неща ако желаеш може някога да размишляваме на моя адрес [email protected]
Невероятно права си,Каренина. Ще ти оставя скоро адрес, на който ако искаш, може двамата да разискваме на тази и други теми.
Ей, книжлето е приятно. Чете се леко. Аз го взех случайно от библиотека, мислех, че е фантастика... Малко е пикантно, ама това продава.
Литератор, да си Каренина е да страдаш от крайността на решенията си, и да, сещам се за Джон Гарднър. И още за едно есе на Елиът, който перифразира библейското да не правиш на другите, което не искаш да правят те на тебе. Та той казва, че моралът е винаги дискусия, но е еднозначен, когато се отнася до нас самите. А доктор Андролова, не би трябвало точно тя да е крайна в констатациите си. Пишещият е винаги повече от собствената си биография. Странно ми се видя нейното заключение, имайки предвид, че климакс всъщност значи връх!
Каренина, заинтригувахте ме и ако сте от София, може да се срещнем и поговорим за литература и морал. Джо Гарднър, имаше такъв американски писател, навремето нашумя с есе за моралната литература. Но ми се струва, че вие сте човек, който винаги разполага с последната гледна и вярна точка, при това тя е вашата... Но предложението остава в сила.
Двата романа копират краткия френски женски роман, създаван столетия от мадам дьо Стал до Франсоа Саган. Те разкриват женската претвореност и чуственост. В случая обаче като гледам биографията и текста, изглежда става въпрос за късен климакс и късен дебюг, които изпращат текста в по-друга посока...
Мила ми Анна Каренина, с твоето романтично сърчице си възвеличила /или опорочила/, както искаш го разбирай, ролята на ластика. Че замисли се, де! Той като бие по- силно по пръстите при якото разтягане, защо ще е в услуга на Цензора? Какво разбира един Цензор от мазохизъм? Ето ти нова разюзданост, ето ти пак Содом и Гонор, но под крилото цензурово...Май от тоя затворен кръг ще ни изкара видението на светеца от остров Патмос, и никой друг. Жалко...
"декадентска", Литератор, а не "декаденска". Ластикът на морала винаги е в услуга на Цензора. Колкото повече го разтягаме, толкова по-силно бие по пръстите! И къде в този текст има "сексуална разюзданост"? Та то даже и секс няма. Моралът в литературта е да пишеш честно и да не го правиш в услуга на когото и да било. Темата е без значение, в крайна сметка, може и да е сексуалната разюзданост, ако искате. Перото е важно. Но иначе сте прав, литературата е и морал, върху това можем дълго да си говорим.
Нькой си Ана Каренина пише, че в литературата нямало морал.От Омир до Бландиани,от Сервантес до Пелевин литуратурата е и морал.След война се появява декаденска литература ,който се отличава със сексуална разюзденост, но това е за няколко години и далеч от голямата литуратура.
От книгата, която е културно написана, лъха един балкански боваризъм.Сексуалната неудоволетвореност обаче е много близо до повърхността на повествованието. Авторката е можела много по-лесно , бързо и приятно да реши проблема си, вместо да сублимира в литература . Това е моето предположение. Но така са написани и някои добри книги.
Божеее, това нещо номинирано за награда. Спомени и страдания , комплекси и фрустрации отначало си помислих, че е писано от 20-годишна отличничка с писателски амбиции, а то дебют на 58 годишна дама.нещата се изясниха.богатият и пластичен език не е предпоставка нещото да се нарече литература.това някой да ми разказва себе си през откровени клишета, аре стига.....Най-вероятно си е платила за издаването.
Ана загуби добър мъж. Всеки роман, даже и най- великият, би могъл да бъде сведен до прости констатации с етични санкции. В литературата няма морал, има други аргументи. Медея е Султана по тази логика, защото Язон е аморфен.
Коментарът е редактиран от администратор.
Така литературна дълбочина не се достига.
Коментарът е редактиран от администратор.
Няма мъжки образи. Женските са тип Султана - горди,самотни, не си признават вината и объркани в неясни копнежи за любов. А мъжките образи са аморфни. Липсва дълбочината за по-стойностна литература. За българския вариант обаче бива.
Хареса ми и я препоръчвам. Откровен текст, развълнува ме .
Пластичен език, но героиня с объркана сексуалност и морал просто не е литература
Готина книга и готина писателката в компания.
Хубава книга. Стряскаща вероятно за прототиповете на образите. Има артистизъм, но и много нарцисизъм
Слабичко книжле, скучно и посредствено.
Препоръчвам и писателката на всички
Много слаба, некадърно написана и изсмукана от пръстите.
Повече такива автори. Хубава и истинска история за самотата на живеенето, честна, богат език.
Хубава и истинска история, честна, богат език. Повече такива автори
Поглеждаш като в огледало за обратно виждане, докато четеш. Това, което видях в огледалото, ми хареса! Дай Боже, десетокласничките да бяха такива като в тази книга!! Блазе им на десетклосниците!
Авторката да попрочете малко повечко книжки, да поосмисли някои житейски ситуации, да понатрупа малко опит и тогава да седне да ни занимава с умотворенията си. Сега са на ниво десетокласничка с графомански амбиции.
Книга с богат език и доста характерен собствен стил, хареса ми...
Чудесна книга! Препоръчвам я на всички!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
