Няма нищо по-естествено от кърменето - то надминава измеренията на храненето и засяга регистрите на съзнаваното и несъзнаваното, историята и предисторията на темата, семейния и социокултурния контекст - цяло едно изкуство.
Книгата е първи опит за България да се представят през идеите на психоанализата позициите на изследователи и клинични специалисти, професионалисти и учени /историци, педиатри, специалисти по хранене, психоаналитици, детски психиатри и т.н./.
Авторите провокират размисли и поставят редица въпроси - не само за изкуството да храним бебетата, но и за посрещането на новородените, за професионалната, информираща и сензитивна подкрепа на майчинството и детството.