Отмяната на ГПК от 1952 г. и приемането на нов съдопроизводствен закон през 2007 г. имаше за цел не само да ускори в максималната възможна степен разглеждането и приключването на гражданските дела, но и да доведе до еднаквото и непротиворечиво решаване на един и същ казус от различните съдилища в страната. В изпълнение на втората цел сега касационно производство може да се развие само при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. По пътя на касационното производство ВКС осъществява поставената му от чл. 124 на Конституцията задача да следи за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища. Чрез практиката си ВКС не само се произнася по решавани противоречиво казуси, но и при съществуващото динамичното развитие на материалното право спомага за правилното разбиране на закона, т.е. за развитието на правото.

По силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни за съдилищата, което води до не съвсем уместното провеждане на разлика между тях и останалите решения на отделни състави, постановени по конкретни казуси. Първите са основания за допустимост на касационното производство по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а другите са основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

В настоящото издание към текстовете на ГПК, по които вече има тълкувателна практика, са цитирани съответните части от диспозитивите на тълкувателните решения. Това дава възможност практикуващите юристи и студентите по право да открият по-бързо и лесно търсената от тях информация.

Тълкувателните решения представляват интерес не само с оглед на диспозитивите си, но и с мотивите, довели до постановяването на съответния диспозитив. Още повече, че по ключови за гражданския процес решения известни в гилдията съдии от ВКС са останали на особени мнения. Ето защо съм преценил за уместно след текста на ГПК да намерят място и тълкувателните решения в пълнота: мотиви, диспозитив и особени мнения.