Аз пиша чрез филми
Автор: Уди Алън
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 520 |
| Година на издаване | 2003 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 390 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9545292911 |
| Баркод | 9545292911 |
| Категории | Биографични и автобиографични романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
“Имам проблеми с разликата между реалност и фантазия", казва Уди Алън в един от разговорите си с шведския критик Стиг Бьоркман, уточнявайки че това е основната тема на неговите филми. Едва ли обаче има друг режисьор в модерното кино, който успява да разреши тези "проблеми" по такъв завладяващ начин като Уди Алън. Започнал като автор на скечове за телевизията и шоумен, разсмиващ клиентите на клубове и заведения, той неусетно се превръща в един от най-великите американски режисьори. Освен на несравними комедии, в които край гениално смешните реплики винаги има и малко тъга, Уди е майстор и на психологическата драма, сравнима с шедьоврите на Бергман. На финала на "Манхатън" героят му Айзък Дейвис изброява нещата, заради които си струва да се живее. Сред тях са Граучо Маркс, Луис Армстронг, шведските филми, Марлон Брандо... От "Вземи парите и бягай", през "Ани Хол", "Манхатън", "Пурпурната роза от Кайро" и "Престъпления и прегрешения", та до безумно смешния "Проклятието на скорпиона", цялото творчество на Уди Алън се е превърнало в нещо, заради което наистина си струва да се живее, за да бъде видяно.
Тази книга, съдържаща разговори за всички негови филми, предлага уникалния шанс да се потопите в интригуващия свят на Уди Алън.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Роден на 1 декември 1935 г. в Бруклин, Ню Йорк, първоначално Алън пише скечове за известни комедийни артисти и филмови сценарии. Впоследствие започва да режисира сам сценариите си и да играе главни роли във филмите си. Успехът идва с „Ани Хол“, за който получава 4 Оскара. Същата вечер свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден едва на сутринта от филмовия си агент. За пръв път посещава церемонията по връчването на Оскар през 2002-а, за да представи колажа на Нора Ефрон, "New Your on Film Tribute".
Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.
Разочарован от американската публика и критика, снима последните си два филма в Европа (Лондон), а момента работи по новата си продукция в Барселона.
Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (и за двете е бил женен), Скарлет Йохансон.
Алън е автор на три сборника с разкази - Странични ефекти, Квит сме и Без перушина. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.
