Тринайсетгодишната Ма Ян, дъщеря на бедни селяни от северозападната част на Китай, научава един ден, че родителите й нямат пари, за да продължат да я пращат на училище. В отчаянието си момичето пише на майка си писмо, което тя не може да прочете, тъй като е неграмотна, но което, заедно с дневника на дъщеря си, предава на случайно намиращи се в селото им френски журналисти. Така хвърлената в морето бутилка попада в добри ръце...

В дневника Ма Ян разказва за една действителност, която няма нищо общо с китайското “икономическо чудо”. Тя пише с прости думи, зад които се крие ужасяващата истина на крайната мизерия. Не е възможно да се опише чувството на ГЛАД, казва тя и изписва думата “глад” с големи букви.

И все пак историята има щастлив край. Точно той прави от дневника на китайското момиче изключителен документ, който развенчава един мит и дава неповторим урок по смелост, надежда и солидарност.