Петър Слабаков, който знае 3 и 300

Автор: Румяна Емануилиду
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Издателско ателие Аб
Брой страници 216
Година на издаване 2004
Корици меки
Език български
Тегло 350 грама
ISBN 9547374273
Баркод 9547374273
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Петър Слабаков ми каза, че за първи път журналистът Кеворк Кеворкян го попитал преди около двайсетина години пред зрителите на телевизионното предаване „Всяка неделя" на колко години е и той не могъл веднага да му отговори. Защото през целия си живот не си е правил труда да смята на колко точно години е. Сега знае, защото от много повтаряне през 2003 година успели да му го втълпят, че е на 80 години.
„Странна работа, станал съм на 80, а пък акълът ми е същият, какъвто беше и на 20 години", шегува се актьорът-чешит. Но околните никак не приемат думите му на шега. Още когато го изключвали от гимназията, класната му казала: „Ти и да побелееш, и да остарееш акълът ти няма да дойде." Слабака се чуди сега колко е била прозорлива.
Самият той казва, че може и да си е променил възрастта, но принципите - не е. И сега. както винаги, не търпи несправедливостта и демагогията!

Петър Слабаков е израсъл в многолюдно семейство. Казва, че няма по света друга фамилия Слабакови. Ако някой се казва така, трябва да е негов роднина. Името Слабаков идва от пра-прадядо му Никола, който е бил слаб и са му казвали отначало Никола Слабото, а после прякорът станал фамилия - Слабаков.
Всички го знаят просто като Слабака. „В Мъжката гимназия в Шумен единствено Страхил, който седеше зад мен, ми казваше Петър. Всички други ме наричаха Слабак. Започнаха на него да викат Петър и той се обръщаше на това име, а аз реагирах само на Слабак."
Родът му води началото си от Лясковец. Двамата прадядовци
- Петър Манолов (по майчина линия - б.а.) и Иван Слабаков (по бащина линия - б.а.) са били четници в четата на капитан дядо Никола през 1856 г. След едно от сраженията с турците Петър Манолов бил ранен, пленен и изпратен в Диарбекир. където умира. След разгрома на въстанието Иван Слабаков се укривал в Габрово и Лясковец, а по-късно заедно с други четници емигрирал в Белград.
Това сочат семейните архиви. Имената и на двамата предци, с които Слабака се гордее, са записани на паметна плоча, поставена в чест на участниците във въстанието в Петропавловския манастир над Лясковец (там е бил сборният пункт на четата -б.а.).
След години синът на Иван Слабаков - Димо се оженил за дъщерята на Петър Манолов - Марина. Това са неговите дядо и баба. Слабака се гордее и с друг сродник - братът на Димо Слабаков - Христо, който е бил член на революционния комитет, основан от Васил Левски. Самият Левски е нощувал в дома на дядо му Петър.
Освен патриотични заслуги за историята, родът Слабакови е оставил светла диря и в българската култура. Леля му Вера е завършила Музикално училище в Одеса и Консерватория в Италия. Чичо му Иван свири на пет инструмента, а баща му Петър е добър певец и танцьор. И двамата са завършили кадетско училище в Одеса.
Без съмнение тази атмосфера, в която Слабака е израсъл, формира и характера му, и любовта му към изкуството.
Самият той казва, че ще помни до края на дните си и балканското село Градница, и първия си учител - габровският краевед и еколог Илия Габровски. „Беше човечен - обичаше и хората, и животните. Научи ни да обичаме природата. И зиме, и лете ни преподаваше все навън. В Градница убиха единия щъркел на баба Кала и ние го погребахме в двора й. Оградихме гробчето с дървена ограда и му поставихме паметник с надпис „Щъркел".

Така че, след години Слабака неслучайно е открил своето призвание в защитата на природата и своя последен пристан в съседното на Градница село Бериево.
Това, разбира се, са най-общи щрихи. Трябва да направя уговорката, че Слабака е полемична натура (това е известен факт), говори непрекъснато по обществени и политически теми, взема отношение за всяко събитие, станало от Бериево до Ирак и Америка и до останалите краища на света, не се примирява с нередностите, боготвори природата, но за себе си избягва да говори.
Когато се роди идеята да направим тази книга, той отначало реагира отрицателно: „Не искам да занимавам хората със себе си, не искам да им говоря за себе си." А жена му Цветана Гълъбова се опери: „Ами ти какво правиш през цялото време, бе? Какво прави и досега? Не говори ли за себе си?" Тогава Слабака се умълча и се замисли.
На другия ден - при изпроводяк - ме благослови за начинанието.
Румяна Емануилиду

от Vanya Ivanova-Kasee / дата: 18 май 2009

Izklui4itelno 4etivo za malki i golemi..Zaslujava si da nau4im pove4e za tozi velik bulgarin ostavil sleda v kulturnia jivot na Bulgaria...Za6to vinagi oceniavame ne6to kogato si otide...

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети