Видях коментарите за тази книга и днес вече е при мен.В момента я чета, прекрасни разкази, докосват сърцето, вълнуват душата и дори можем да се припознаем с някои от героите!:)
Емигрант
Автор: Мартин Ралчевски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 184 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 238 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542815488 |
| Баркод | 9789542815488 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Родината е тук, а аз съм някъде там. Далече.
И като много други емигранти не знам правилния път.
Не го знам, но обичам. Обичам тази чудна земя
и този отруден и добър народ. Моят народ.
Единственият!
Мартин Ралчевски
Това високо и силно момче, този мой брат и приятел пише както винаги! Така си казах, когато прочетох „Емигрант“. Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро.
Скромната му – силна и естествена като въздух или като камък правдивост предизвиква нещо като смут. Всяка суетна душа се смущава от свещената простота и от ясната като ден истина. Моята душа се стреми именно към такава простота, но все се отклонява в проклетата и усложнена високомерна суета. И изведнъж, след запомнящите се пет романа на Мартин Ралчевски, се появяват и тези разкази. Да ми напомнят, че самомнението и усложнените пози и интелектуалниченето са просто панделки по гушата на глупостта!
Марти, Марти – ще ми се да му кажа в такъв миг, – благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си християнски разкази, проникновени и категорични – ти ме връщаш в света, в който се диша леко. Диша се леко в твоя свят, защото знаем кое е зло и кое – добро. И като знаем това – държим се за доброто! Доброто е наш баща и ние се държим за полите на палтото му. Бог е това. Браво Марти, искам да ти кажа, че да обърнеш гръб на суетата се изисква най-добрата смелост на света! И ти си го направил с тази книга!
Калин Терзийски
разказите(Емигрант) са страхотни! Насочени са към два проблема на българина: емиграцията и вярата. Браво! Аз не съм вярващ, но идеята е много добра. Благодаря! Успех!
Ралчевски, твоята книга Емигрант ми ''заговори''. Живея в САЩ и обичам да чета, но тази книга е... няма думи... Сега искам да науча и детето си на вяра. На места плаках..... Ти си психолог! Браво! За мен тя идва на точното време и на точното място. Тх!
Чета и плача. Трогна ме тази книга. Благодаря ви.
Грабна ме коментара на Калин Терзийски.
Бързам да си призная, че ми я препоръчаха в любимата ми книжарница. Всяко лято влизам и питам за послендите издания на български автори. Много се радвам, че ги взех и както няма случайнсти, ето на, точно преди Коледа реших да ги прочета. Чета поред на немски, английски и български. Чета изключително бавно; чета и поглъщам - майка, благословение, обръщението към читателите... По принцип чета задната корица най-накрая, но сега обърнах - да видя снимката и да прочета последния абзац на Калин. И се почна. Чисти сълзи след героя Пламен, сълзи и след странния Краси. Но не на един дъх прочетени, а истински почувствени. Аз и на филми си поплаквам, и на други книги, но нали тази е на майчения ми език, ме грабва особено. Нямам желание да хваля автора... Тече си този непринуден дъжд на сърцето и не мога да се съвзема.
Та така, емоционална съм и съм много благодарна, че тази книга ми напомня по такъв невероятен начин смисълът! Заслугата на автора е голяма! (не е комплимент, а самата истина!
БЛАГОДАРЯ!
За мен Мартин Ралчевски е българския Пауло Куелю. :))
Пиша, защото искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ за тази книга! С цялото си сърце и душа благодаря. Вдъхна ми много надежда, много вяра и любов и ми даде сила да се доверя на Бог. Мисля, че аз открих правилния път за себе си.
книгата е полезна. помага на много хора. търси се и се предава от ръка на ръка. дори на болни от рак вдъхва кураж и надежда. препоръчвам.
В 30 паунда Ралчевски продава надежда. в Емигрант тя е още повече. Затова хората го четат, защото продава надежда чрез неговите книги.
Едно ме впечатли много..и за него исках да кажа.. Разказът за майчината клетва. Не може такава да хване човека, ако не е заслужено. Особено дете. Каква вина има сина, че не желае да учи,което желае майка му?
Не знам колко е действително. Аз доста съм и чела и преживяла и за това трудно се доверявам на нещо което не съм претърпяла лично..., а в Новия Завет Господ не наказва деца за греховете на родителите. Всеки отговаря за себе си. Особено когато сина е искал прошка от майка си, когато е пратил снимката на внука й, а тя не му е дала. Грехът е на майката, която не прощава.. А синът трябва да е оправдан.
А емигрантските истории са сърцераздирателни нищо, че не съм била в чужбина.
Много слаба книга. Лигави историйки, нямащи нищо общо със заглавието и корицата, все едно разказани от третокласник. Скучна и почти безинтересна книга. На моменти се замислях да я зарежа, много по-добри и интересни книги чакат още. Зле инвестирани десет лева. Но поуката поне си я взех, този автор повече да не се чете...
Господ да благослови хора като Марто! Току що прочетох ''Емигрант'', пролях не малко сълзи и много ми хареса заключението! Това е изключително полезен и добър човек!
Разказите за супер. Някои ги четох по няколко пъти. Някои ме разплакаха и трогнаха дълбоко. Дано да достигнат и да докоснат много безверници и да върнат вярата в душите им.
Цялото семейство харесваме сборника с разказите и поздравяваме Мартин за него. Чакаме следващ роман.
Макар и да живея извън България чувствам, че такива книги помагат на всички нас бродещите по тази земя със своите съдби.
Коментарът е изтрит от администратор.
Прочетох книгата в самолета за Канада, където живея и си поплаках доста. Неочаквах така да се трогна. Книгата е като едно причастие, от което всеки човек си има нужда.
В "Емигрант" не открих грам суета. Ако кажа ,че случайно ми е попаднала книгата,няма да е точно,защото няма случайни неща.Предложиха ми я,отказах я и в същия момент нещо в стомаха ми се преобърна,точно така както когато изпитваш копнеж! Веднага я взех и не съжалих въобще от първата до последната страница.Бог ни дава знаци,ние трябва просто да имаме "очи" да ги видим!Ще открия и прочета и другите книги!
Чета из форума, гледам нашумелите книги, за да си избера нещо и коментирам, но то само ако имам позиция и мнение. Но тук последното мнение направо ме разби.
Яд ме е когато някой изтъква наградени хора в изкуството. Абе der Kritikk, какви награди са ти в главата?
Писането, музиката, рисуването, са изкуства. Това не е спорт. Тук няма медали и постижения, време, скоци, пробег и такива неща. Наградите в изкуството са субективни. Дават се предимно за скандализиране, но не и за идеи! Пиша това, понеже засягаш Русков, който спечели наистина две награди и се чете вече и на запад. Ще кажа, че това само доказва, че наградите се дават само ако има скандали и обиди в писанията на авторите и особено ако те са срещу собствения ти народ и срещу нашите герои. Колко трагично е това! Награда за книга пълна с клевети за българския народ, клевети и обиди за революционните ни комитети, за Левски, за България!
И за да не бъде голословен ще цитирам част от книгата на Русков пък всеки сам да преценява.
Цитат:
''Българе, българе... Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голямата грешка в живота. Българин да си зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя. Сичко българско е такова! Умряла работа! Сичкото е сбъркано в тая България – и мостовете, и реките, и полята, и сичко! Зафанали къща – построили курник! После сложили там коня!''
Друг цитат:
''Той ивритский язик не знай, защо оназ солунска мома деца си не научила, нито пък внуци си, и си въобще минало в строга тайна държала, каква е що е, но хора с течение времени едно-друго разбрали и затуй говорят, че тоз Станко тъй го гледаш Станко ся зове, но е чифут и му е ум другояче устроен, не като на прости българи.''
Хубаво е да има автори като Ралчевски за да може на техният фон да изпъкват МРусков, ГГосподинов и КТерзийски които наистина умеят да пишат и получават големи награди за творчеството си за разлика от излиянията на Ралчевски.
Радвам се, че има писатели като Мартин Ралчевски!
към атан: Книгата е налична в Хеликон - можете да закупите в предпочитана книжарница или да направите он-лайн поръчка за нея.
Книгата излезе мисля юли и вече е изчерпана. То хубаво, ама преизайте я бре.
Нещо не успя да ме грабне. Ралчевски пише интелигентно и задълбочено, но скучно. Има някакъв снобистки елемент в отношението към читателя, което е оскърбително. Книгата не е написана заради самата нея, а заради позата и тенденциосните внушения на автора. Прекалява с метафориката и има нужда от редактор, който да съкращава излиянията му, защото е на една крачка от болезнената графомания.
Учителка съм и училището ми краде цялото свободно време. На някои от разказите искрено се наслаждавах. Сигурно сме на една духовна вълна с автора, защото пишем в един стил /имам предвид моите приказки/. Особено ме впечатли интервюто, което е дал. Радвам се, че го е добавил накрая, за да могат хората да размишляват. Искрено се надявам, че ги е докоснал, за да потърсят Онзи, Който дава мир, радост и победа над греха.
Днес я прочетох. Трогната съм от писането на Ралчевски и още веднъж го поздравявам. А на госпожата пишеща с името Дейна, Нина, Светлана и др. чистосърдечно искам да кажа, че това наистина сигурно не е литература в познатия смисъл на думата, защото тук няма дълги и сложни изречения и пикантни фабули. Това са изповеди. 30 броя кратки, истински изповеди.
Коментарът е изтрит от администратор.
Книгата не е издържана като литература. Това е претенция за литература и е далеч от силните текстове, с които Ралчевски започна пътя си. Жалко за един талантлив човек, но всеки талант може да се изчерпи.
Коментарът е редактиран от администратор.
Тази вечер я прочетох и сега искам да кажа за разказа за майката. Трогна ме защото и аз като възрастен човек имам болести. А и тя се казва като мен. Интервюто също ме заинтригува...
Книгата ме отблъсна от Ралчевски и книгите му.
Напълно споделям мнението ти пич! Прав си!
Тази книга ме разочарова.
Коментарът е редактиран от администратор.
Много хубава книга, ако не беше написана на такъв бездарен език и не беше разказана от най-слабата писателска гледна точка.
Коментарът е редактиран от администратор.
Коментарът е изтрит от администратор.
Коментарът е изтрит от администратор.
Мисля, че добрият писател умее да се докосва до мъката на човека. Няма добра проза, която да не говори за човешкото страдание на земята. Това мисля за тези разкази и есета.
Имам роднина, която живее и учи в Германия (а преди това в Англия) и темата за духовната пустота на икономически преуспелите западняци ми е любима, изпратил съм и всичките анализи на Достоевски, за германеца, англичанина, французина от "Дневник на писателя", както и много светоотечески бисери, св. Паисий Светогорец много точно описва европейския дух чрез духовният си скенер. Реших да включа и "Емигрант" в арсенала си. Много познати и колеги са в Англия, Германия, Испания и тези хора не са същите, не знам как точно им се променя мисленето, как ги зомбират за да ги вкарат в матрицата превръщайки ги в нещо като дресирани котенца, но механизма работи безотказно...
Моите уважения към господин Ралчевски, но съдейки от авторитетната му фамилия, разчитам да чуе моя съвет - да смени професията си. Може би другаде наистина ще е по-полезен за другите.
Май има обратна зависимост. Ако се пенят срещу някоя книга, по-вероятно е тя да е добра, както е и с тази, защото бърка дълбоко. А това за съжаление дразни дребните. Например при доказано добър писател като Радослав Парушев около 90 процента от коментарите са отрицателни и само 10 са положителни и то не защото е слаб. Той е един много остроумен и интересен писател, но е просто черноглед и циничен и провокативен, но това не намалява стойността му, даже я увеличава, но хората обичат да го мразят. Хората май обичат по-често да мразят. Жалко.
До долния/долната:
''мазхотсиично унижение на литературният ми вкус''.
Наистина голям литературен вкус трябва да имаш, за да напишеш подобно нещо :)
а за правописа: ''мазхотсиично'' без коментар :))
щастлива съм че подарих тази книга на врага си!
Не бих си причинила такова мазхотсиично унижение на литературният ми вкус!
Положителните коментарии са измислени!
Имайте малко вкус, хора!
Харесвам, направо обичам този човек и книгите му! Удоволствие е да го четеш!
Щастлива съм, че се докоснах до тази книга и творчеството на Мартин.
Тази книга подтикава към размисли. В главата ми се зародиха куп въпроси след последната точка. Как да обичаш някого, след като той, или тя, те е наранявал много пъти? Как да си наложиш да обичаш, ако не изпитваш любов? Може би е достатъчно, че изпитваш някаква обич, за да живееш с един човек? Или пък не? Да, по принцип, но не и когато този човек има претенции и то постоянни. Тогава какво става? Трябва да играем роли ли? Ами това не е ли лъжа? Честно ли е? Как да насилим себе си? Ами вътрешните емоции, които изпитваме?
Историите в книгата са много истински и трогващи.
Не ми хареса само, че е посветена на майка му. Такава книга трябва да е посветена на всички българи. Всеки разказ е поучителен. Но дали всеки ще го разбре. Много е истинска. Дала съм я на двама души до сега.
Книгата е най-слабата на Ралчевски, жалко за похабения талант на автора и похарчените пари на бедните читатели спестяващи едва за живота тежък и труден!
Да, спомням си случая с българина, който се удави когато спасявал дете в океана, вечна памет на героя! (по това време английските вестници се надпреварваха да ни демонизират заедно с румънците като най-голямата заплаха за Острова...) Наистина тези обратни течения са много коварни, водата се устремява от брега навътре към океана, обикновено плувците в този случай по инстинкт започват да плуват с всичка сила в обратна посока, това ги изтощава и много често завършва със смърт в ледената вода, правилното решение да се опиташ да плуваш УСПОРЕДНО на брега, за да се измъкнеш от това обратно течение (rip current), защото потока вода е с ограничена ширина (от няколко метра до десетки метри широко).
Всеки емигрант е дърво без корен и е в някаква степен болен. Като дете без родители е. Не ми говорете, че има щастие зад границата. Това е неестесвена среда. Колкото и неща да има човек в чужбина той никога не може да има щастлив и пълноценен живот, такъв какъвто би имал в родината си. Книгата ми хареса.
Току що прочетох Емигрант и се почувствах смешна и жалка в суетата си, мислех че съм нелош човек, но въобще не е така.
В България бях за отпуската и първата ми работа беше да си накупя книги. Предварително си бях набелязала какво искам да купя и Емигрант беше в списъка ми.
Мартин пише толкова леко и всичко е толкова вярно! Знам, че е точно така, изпитала съм го, знам, че всичко, което се иска от нас е само да сме добри и благодарни, да не таим злоба и лошотия в сърцата си.
В началото в чужбина ми беше много трудно. Ние хората мачкаме всичко различно, но да не се отклонявам.
Мисля, че не случайно тази книга е на второ място по продажби за този месец. Има защо!
Доста посредствена.
Хареса ми много, прави ми впечатление, че когато започвам книга на Ралчевски не мога да я оставя докато не видя как ще завърши. Всеки път оставам изненадана на края :)
Радва ме, че успях да си купя всичките му книги и сега чакам нова.
знаете ли колко е хубаво, когато си сам някъде извън България да имаш такова четиво в ръката. благодаря
Много слаба, разочаровах се от автора, а имах големи очаквания, захранени от силната и агресивна реклама, по-подходяща за някоя авторка като Людмила Филипова или Силвия Кристъл например, но от Ралчевски съм разочарована.
Коментарът е изтрит от администратор.
Много е слаба, Ралчевски пише демодирано и скучно като един автор от 19 век, но няма силата на образите и стила на класическите автори, само се върти около едни и същи дребнотемия и се мъчи да се направи на Писател, но си е само един Графоман.
Не съм ги дочел всичките, но бързам да пиша, че после няма да имам интернет. Тези, които съм прочел са силни като влак в планинска клисура. Силна работа! Особено за рускинята без зъби.
Познавам една бедна женица, която е парализирана. Посещавам я понякога. Ако не я повдигнеш и изправиш не може да помръдне, отказва да се храни, яде колкото да не умре. Оня ден я изправих и помогнах да прочете разказа ''Без надежда'' стр. 145. Жената се оживи и мисля, че намери смисъл в живота и поиска да се храни. Слава Богу.
Книгата е толкова силна - отново! Благодаря на автора! Толкова ценна, истинска....отново ме накара да се замисля, натъжа... Всеки разказ е толкова докосващ и ценен....Първо си мислех, че имам любим, но след като я прочетох....вече нямам - всички са ми любими!
Всеки трябва да я прочете и открие своя смисъл и ценност!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Мартин Ралчевски е роден в София през 1974 г. Той е богослов по образование и писател по призвание. Живее в Англия, но България и православието са първостепенни за него. Заради различния му поглед върху световните събития визитите му в родината предизвикват винаги журналистически и читателски интерес.
Книгите му са изключително автентични и емоционални. Сред тях се нареждат „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, „Измама“ и „Емигрант“. Някои от тях са преведени на английски и немски език.
„Антихрист“ е седмата книга на Мартин Ралчевски.
Книгите му са изключително автентични и емоционални. Сред тях се нареждат „Безкрайна нощ“, „Горски дух“, „Полубогиня“, „30 паунда“, „Измама“ и „Емигрант“. Някои от тях са преведени на английски и немски език.
„Антихрист“ е седмата книга на Мартин Ралчевски.
