Макар мнозина да познават поезията, публицистиката и спомените на Пейо Яворов, посветени на македонските и тракийските българи, както и дейността му на активен участник в българския културен живот на границите на две столетия все още има неизвестни и непубликувани документи и материали за него.
Яворов участва в революционните борби на македонските и тракийските българи, като журналист, четник, войвода и задграничен представител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в София. Той е и близък приятел и съратник на бележитите ни революционери Гоце Делчев, Тодор Александров, Христо Матов, Тодор Лазаров и още редица от водачите на ВМОРО. В българските архиви има все още непроучени документи за неговия живот и дейност- на поет, драматург, редактор на вестниците на ВМОРО и на сп. „Мисъл", член на литературния кръг „Мисъл" и революционер. С дейността си П. К. Яворов се нарежда сред духовните и революционни водачи на народа ни и може би руският журналист Вл. Викторов -Топоров има право като нарича първото десетилетие на XX век „Времето на Яворов".