Тази книга представлява непосредствено продължение на първата книга със същото заглавие - „Мигове от течащото време". Същевременно тя е
самостоятелна и може да се чете отделно, понеже в основата й лежи друг период от духовната биография на нейния автор. Тя има стойност не само като такава биография, свидетелство за търсенията, усилията, стремежите на човек, участвал десетилетия в литературния живот на страната. В книгата
са отразени литературните нрави на съответния период. Тя представлява свидетелство за литературния живот с неговите противоречия, заблуди и конфликти. Доста страници са отделени на много шумния случай с романа „Тютюн" - едно от значителните произведения на българската
литература, излязло в 50-те години на миналия век.
Дългогодишното общуване на автора с Емилиян Станев и Димитър Талев е намерило израз и в портретни характеристики на тези големи творчески личности. В книгата има и други портретни скици на значителни автори като Атанас Далчев и Христо Радевски. както в първата книга на „Миговете...", мемоарните страници за битието, дейността и житейските превратности на автора се редуват и преливат в критико-есеистична проза.
Жанровете се смесват естествено и „Мигове от течащото време" има своя единствена и неповторима физиономия.