За съжаление това издание е базирано на това от 1990 г. и включва нелепи коментари под линия на комунистически историци от БАН които се опитват да оправдаят Русия и си позволяват да оспорват компетентността на Радев.
Това е нелепо и е по-добре да изберете по-ранни издания на Строителите!
Строителите на съвременна България (луксозно издание)
Автор: Симеон Радев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 884 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 2331 грама |
| Размери | 22x29 |
| ISBN | 9789540908243 |
| Баркод | 9789540908243 |
| Категории | Български личности, Спомени и документи, История, Книги |
В мащабния си труд Радев описва следните събития от живота на младата българска държава: Берлинския конгрес и последвалото от него раздробяване на Санстефанска България, избирането на Александър Батенберг за български княз, изработването на Търновската конституция, борбите между консерватори и либерали, разцеплението на последните, суспендиранито на конституцията от страна на княза, подготовката и осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, Сръбско-Българската война, преврата срещу княз Александър I, възстановяването му на трона с помощта на Стефан Стамболов и абдикацията му, сформирането на регентството и неговите дипломатически усилия да съхрани независимостта на България, русофилските бунтове в Русе и Силистра и тяхното потушаване.
Личности
В "Строителите на съвременна България", Симеон Радев прави психологически портрети на множество личности изиграли важна роля в българската история: Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Драган Цанков, Александър I Батенберг, Захари Стоянов, Гаврил Кръстевич, Васил Радославов, Анастас Бендерев, Радко Димитриев, Васил Друмев и други. Сред чуждестранните държавници, на които Радев прави характеристика, са крал Милан I Обренович, император Александър III и генерал Каулбарс. Сам Радев в "Как замислих и написах "Строителите на съвременна България" (1964 г.) признава, че негова гордост са именно тези портрети. За него характерът и личните подбуди са от особено значение за правилното разбиране на мотивите направляващи държавници, политици и военни. Тези портрети обаче са и предмет на някои спорове относно обективността на автора. Ето някои негови оценки:
Петко Каравелов - "У Каравелов това безволие — да си послужим с една руска дума — се съпровождаше с ефимерни пориви на енергия, с жестове на човек, който ей сега ще предприеме нещо страшно, но всичко това се изпаряваше пред първата дума за практическо действие..."
Захари Стоянов - "В неговата глава вееха най-разнообразните влияния: хайдушкият национализъм, съзаклятническата романтика, якобинството на френските революционери, утопиите на руската нихилистическа мисъл, Ботевата омраза към калугерите и чорбаджиите — всичко това, кипящо и в най-невъобразимия порядък и господствувано при все това от естествената сила на един интуитивен ум."
Анастас Бендерев - "Бендерев изпитваше към Русия онова абсолютно възхищение, което бяха му вдъхнали на него — беден офицер, невидял друг свят, пренесен внезапно от Горна Оряховица в Петербург — престижът на руската култура, блясъкът на руския живот, руската мощ" и "силен темперамент, личен враг на княза".
Радко Димитриев - "главния организатор на клетвопрестъплението" и "...неговото крайно русофилство, което не виждаше за България друго бъдеще освен като руски протекторат".
Ключови думи: Вечната класика
към Симон Трайчев: Изданието включва том първи и том втори, трети том не е включен.
т.е. третият том не е включен :/
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на „Строителите на съвременна България“ – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.
Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.
Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.
Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.
