Не е лоша, на мен лично ми допадна повече от "Годината на дивия заек", но не бих я нарекла литературен шедьовър. Ако искате да се запознаете с Паасилина, за мен тази творба е подходящ избор. И я четете без много очаквания, със сигурност това ще ви помогне да я оцените в по-добра светлина.
Мелничарят, който виеше срещу Луната
Автор: Арто Паасилина
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Максим Стоев |
| Брой страници | 224 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 225 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191503650 |
| Баркод | 9786191503650 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Един ден Гунар Хутунен се появява изневиделица в едно финландско село, където купува местната мелница. Човекът мели зърното на съселяните си, отваря и дъскорезница, влюбва се в Санелма, младата съветничка към местния кръжок по зеленчукопроизводство… Човек като човек. Но с една странност – когато е обзет от много силни чувства, когато е ядосан или радостен, бесен или щастлив, Хутунен вие срещу Луната. Това си му е начинът да даде израз на душевното си състояние. И понеже една странност влече втора, и понеже повечето хора не понасят чуждото различие, не след дълго мелничарят е обявен за луд и става обект на (почти) всеобща ненавист. Така започват неприятностите му. Но те няма да ви разплачат. „Мелничарят, който виеше срещу Луната” е роман с нетипичен главен герой, написан с типичната жизнерадостна усмивка на един изключителен творец, спечелила му милиони почитатели по цял свят.
Сред които френският критик и писател Фредерик Бегбеде, който казва:
Не знам дали Арто Паасилина е включен в списъка на кандидатите за Нобелова награда. Само едно знам – ако шведите ми поискат мнението, ще ги посъветвам да спрат да награждават далечни писатели, при положение че подобно чудовище се намира току под носа им.
Една по-различна притча. Роман за истинските хора, чието поведение често ни се струва абсурдно. Защото не искаме да си признаем, че сме слаби. И затънали в стереотипи.
И на мен ми хареса. Смислено пръснати пари. А моята интерпретация на авторовото послание е: "Лудите, лудите, те да са живи!"
Тази книга е убийствено добра! Четох преди години и "Годината на дивия заек", и тя е мъдра по своя си начин, но тази окончателно ме убеди в майсторството на финландеца.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Арто Паасилина е роден в камион в Китиля, финландска Лапландия, през 1942 г., когато родителите му бягат от германците. Името “Паасилина” на фински означава “каменна крепост” и е измислено от баща му, който се скарал с родителите си и си сменил фамилията. Още от тринайсетгодишна възраст Арто Паасилина упражнява различни занаяти, като дърводелец, селскостопански работник, ловец… Впоследствие завършва Лапландското висше народно училище и става журналист. Заедно с това пише романи, сред които “Годината на дивия заек”, “Синът на бога на бурята”, “Гората на обесените лисици”, “Затворници на рая”, “Малки самоубийства между приятели” и др. – общо двайсет, преведени на много езици. Пише и сценарии за киното и телевизията. “Годината на дивия заек” излиза през 1975 г., веднага се превръща в култов роман в скандинавските страни и придобива голяма популярност в цяла Европа.
