Изданието съдържа публицистични текстове от Константин Петканов (1891–1952), публикувани в периодичния печат между октомври 1944 и януари 1948 г. Те се появяват предимно по страниците на вестник „Изгрев“ и списание „Балкански преглед“. Сборникът представя само част от публицистичното творчество на Петканов, създавано в „буферното“ време между Третото българско царство и Народна република България – общо 47 статии и есета, които се публикуват за първи път в книга. Предпочетени са онези текстове, които очертават езиковото поведение на К. Петканов като алтернативно присъствие в цялостната политическа и културна среда след 9 септември 1944 г. По същество те са насочени срещу политиката на Комунистическата партия, която по това време доминира в управляващата коалиция Отечествен фронт; пледират за отстояване на плурализма в страната, за свобода на словото, за прогонване на насилието и страха, за независимост на писателската личност и автономност на литературата. Това е уникален за своето време глас на православен християнин, независим писател и свободен човек. Книгата се публикува в рамките на научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)”, реализирана от департамент „Нова българистика” на НБУ.