Всякакви интересни неща изскачат, когато човек тръгне да разтребва килера на своите спомени. Дори и Нобел!
| Издател | Делакорт |
| Преводач | Анита Николова |
| Брой страници | 118 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 143 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789546900579 |
| Баркод | 9789546900579 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Жан Босман търси къде се съхраняват думите, произнесени в една зимна вечер преди четирийсет години, той среща себе си в едно паралелно пространство, където минало и бъдеще се сливат в едно. Търсенето неочаквано го отвежда в Берлин. Патрик Модиано ни води в страната на неизчезващите спомени.
Всякакви интересни неща изскачат, когато човек тръгне да разтребва килера на своите спомени. Дори и Нобел!
Не ми допада честото посочване на улици в текста - все едно читателят е длъжен да познава Париж като родния си град. Типична френска претенциозност. За мен Нобела е малко пресилен, но кой ли ме пита...
Интересно е преставена уникалната в историята възможност на героя да намери изгубените в "пясъците не времето" лица, благодарение на новите технологии. Парадоксално е как модерното го връща назад.
Книгата има особена емоция, върви от меланхолия към трилър и после обратно. Оставя доста въпроси без отговор. Някак напомня на "Спасителя в ръжта" и "Изгубени в превода". Четиво за големия град и необятния живот.
Книгата може да не допадне на мнозина, защото смисълът й е скрит, а не изречен направо. Мисля, че по-скоро за по-зряла аудитория.
В книгата определено липсва сюреализмът, загатнат в анотацията! Кой ги пише тези "поетични" съчинения?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]