Антологията включва избрани стихотворения от български поети, преминали в отвъдното.
Антологията, посветена на 100 годишнината от основаването на Съюза на българските писатели, обозначава знакови имена и творбите им проектират развитието на родната ни изящна словесност. Подредбата на съставителя Атанас Звездинов преосмисля критериите, чрез които се моделират тенденции и индивидуални почерци. Като ерудиран и самовзискателен поет, той успява да онагледи литературната ни история с емоционалните рефлексии на включените автори. Без да робува на идеологически постулати и неповлиян от разделителните способности на новопоявили се литературни комисари, съставителят показва свой собствен критерий за важно и незначително, за стойностно и за не до там ценно.
Тази антология е индивидуален прочит на българската поезия от далечното и по-близко минало, и предлаганата подборка превръща сборника в съвкупност от естетически критерии, а не в безизразен събирател на творци, творби и отминали реалности.