Впрочем, изпитвам неудобство да подлагам на чисто формален анализ произведенията на Найден Петков. Защото при него всичко е отклик на чувство, на настроение, на осенила го внезапно мисъл. И ако си струва да се търси ключът, той е в диапазона на неговата душевност. Когато той вече не е между нас и само картините му свидетелстват за неговата личност, ние все едно неизменно попадаме под обаянието на това излъчване.
Не зная как ще приемат творбите на Найден Петков следващите поколения. Ще могат ли да почувстват пулса на неговото изкуство? Но съм убедена - отвисоко и отдалеч дълбинната искреност и майсторството ще го открояват все по-ясно на фона на създаденото в българското изкуство през този драматичен ХХ век.