Това е книга провокирана от Смъртта и въпреки тъгата в нея има много живот от вечното ни Настояще - живо минало, болящо неживяно, невъзможно бъдеще и всяко друго случване на Любовта.
Създадена като вопъл за 40-я ден след онази окончателност на земното, която за човека е титанично смазваща, тя се опитва да диша надежда - дали я има, или не, не става ясно, както и философски все ни се изплъзва Голямата истина, но след лутането остава огромната отворена Врата на Времето като проверка на преживените емоции, истини, правила.
И на всичко написано, разбира се.
Книга емоционално нехаеща за подобна проверка с присъщата болезнено-безчувствена отстраненост към всичко останало, което е извън дълбокоискрения разговор за двама, още по-искрен след отлитането на единия от събеседниците в отвъдното.
Мълчанието-Любов, разговорът-Любов, надеждата-Любов, безнадеждността-Любов, космогонията-Любов… поотделно, а и заедно могат да определят опита за изричане на неизразимото от срещането на две души в космическия необят. Нищо случайно, биха казали някои. Така, както и заглавието по някаква „случайност” напомня много повече от конкретната си сътвореност като абревиатура.
Ако има смисъл в личните ни истории, то е в различните им прочити също толкова важни, защото са лични.
И това е мълчаливият съзидателен разговор между автор и читатели.