В тази книга се прави цялостен аналитичен преглед на столетните спорове около „Веда Словена", като се аргументира нов възможен неин прочит. Търси се смислова и функционални връзка между песните от двата тома на сборника — епическите и обредните, които заедно образуват календарно-ритуален цикъл, посветен на Новата година и Новото начало изобщо, разбирано както в природен/ календарен или стопански план, така и в социален - като посвещаване на новото поколение в ценностите на общностния живот.
Според изследователската хипотеза текстовете на сборника разказват „истинската" (фолклорната) история на една общност със сложна съдба, еднакво свързана с предхристиянската основа на българската култура и религиозната митология на християнството и исляма.
Подходът на автора включва полагане на текстовете от „Веда Словена" в широк културен контекст с акцент върху материалите от архива на Cm. Веркович - писма, разговори и предания; записи на фолклор от други сборници на самия Веркович и на негови съвременници от други краища на България; собствени теренни материали, записвани в продъление на повече от две десетилетия.