Когато човек преживява загуба, независимо дали е раздяла, влошено здраве, развод или смърт на любимо същество, идеята да се открие в нея някакъв положителен смисъл или нещо полезно изглежда противоречива.

Много често загубата не може да бъде предотвратена – не само външни обстоятелства, но и „личният план“ на душата ни карат да преминем през различни изпитания и уроци. Скръбта е преживяване на сърцето. Тъгата след загубата не бива да се пренебрегва – тя трябва да бъде изживяна, да є се отдели време, да бъде почетена и приета като едно от най-важните човешки чувства.

Страданието обаче не е задължително. Начинът на мислене след скръбта е нещо, което можем да контролираме.

Да изживеем внимателно и любящо една загуба е възможно. Можем да излекуваме сърцето си, като обърнем внимание на мислите си и подбираме онези позитивни изцелителни послания, които прочистват раните ни и ни дават куража да продължим напред.

Ключови думи: Луиз Хей