Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Книгата „Когато Господ ходеше по земята“ вече е излизала на българския пазар и нейното ново появяване свидетелства за няколко неща – например, че това не е просто една от многото български книги, които заливат пазара, а е специална книга или че днес отново имаме нужда от такова автентично и силно слово, каквото е това на писателя Никола Радев. Издателство „Жанет 45“ доказва за пореден път, че е институция, която се грижи за качеството на литературата в България с това преиздаване. Ако не сте попадали на първото издание и не сте го прочели, ако цените доброто писане и неподправения талант, бъдете сигурни, че разказите и историите на Никола Радев няма да ви оставят безразлични, те са от онзи тип естетическа наслада, която се помни дълго, след като сте я прочели и всъщност си запазва място в сърцето ви завинаги. Имало е такова време – когато Господ ходеше по земята, когато беше тук, сред нас. И текстовете от тази книга до един са дошли при нас именно от тогава, от оная епоха, когато нещата бяха големи и красиви. Ако някой се усъмни, че може би става дума за носталгия, бързаме да уточним, че тези разкази от Маркесов тип са всичко друго, но не и носталгични. Те са истински, монолитни, весели и забавни по един сочен и дълбок начин. Студентите филолози могат да се запознаят с мнозина от световните автори, които изучават, от тази книга, като ги видят в неподозирана и различна от учебникарската светлина. Горки, Чехов, Достоевски, Толстой и редица други имена от руската литература са герои в разказите на Никола Радев. Истории, взети от битието им, от реалността, в която са живеели и която са разказвали те на свой ред в творбите си. В тях ще намерите и печал, и хумор, и отчаяние, и надежда, и тъга, и радост. Всичко има в тях, защото отразяват душевността на човека от времето, когато Господ ходеше по земята. Днес вече не е такова време според Н. Радев, днес вече е време, когато по земята се разхождат единствено вторични и повърхностни човечета, но ние, неговите читатели, знаем, че това не е съвсем вярно, че докато се радваме на разкази като тези, значи все още има надежда и за нас.