Стиховете във „Вечна жажда” и огненият плам на авторката логично напомнят знаменитата картина на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа”. В България мястото й ревниво пазят дарованията на Андрей Андреев, Георги Константинов, Матей Шопкин, Драгомир Шопов, Георги Драмбозов. Звънят в редовете на Трендафил Василев, Ивайло Балабанов, Боян Ангелов, Атанас Капралов, Георги Ангелов…
И разбира се - Павлина Павлова. Всички автори не можем да изредим. Но родината има своя достойна литературна кохорта, с която да се гордее. Творци, презрели копанята на странни общества и потайни „благодетели”.
Останали при родовите си корени и паметта на дедите. И издигащи високо иконата на вярата, че страната ни вечно ще я има. Че ще се отърси от неизброимите внуци на Киряк Стефчов и кир Михалаки и ще върви напред, напред, напред… В безсмъртие, с което благословено е орисана.
Много са достойнствата в книгата на Павлина Павлова. Ярки и правдиви - кодираните по редовете й послания. Тя трябва да бъде прочетена и осмислена с жаравата на сърцето.
ПАВЛИНА ПАВЛОВА е издала 63 книги (поезия и проза, за деца и за възрастни), повечето от които са част от фондовете на най-големите световни библиотеки – по информация от Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" ето някои от тях: Конгресната във Вашингтон, Публичните в Ню Йорк и Блумингтон, Националните в Париж, Лондон, Москва, Виена, Букурещ, Кишинев, Белград, Университетските в Станфорд, Сиатъл и Чикаго, Държавните в Москва, Киев, библиотеки в Прага, Скопие, Варшава и други.
Странно е умението й да съчетава написването на криминални разкази и романи с приказки и стихове за деца или на исторически романи с нежна любовна лирика, да не говорим за страстните й любовни писма в излязлата неотдавна книга "Късчета любов", книга-апотеоз за любовта. Но при нея се получава.
Носителка е на редица престижни национални и европейски награди като: националната литературна награда "проф. Димитър Димов" за цялостно белетристично творчество (2018 г.); националната награда "Калина Малина" за цялостно творчество за деца (2013 г.); първа награда "Атанас Мандаджиев" от Българската секция на AIEP – към Международната асоциация на писателите-криминалисти и ДАС "Саламандър" за криминалния й роман "Убийства в Златната подкова" (2014 г.), а през 2016 г. е наградена за романа й "Лунното куче"; специалната награда за книга с епична поезия получава на първия Национален поетичен конкурс "Шипка-2015" за стихосбирката й "Вечна жажда"; печели няколко Европейски награди за поезия (1995-2000 г.), връчвани от Центъра за европейска култура "Алдо Моро" (Италия) под егидата на Съвета на Европа, Европейската асоциация на учителите и редица културни институции.
Удостоена е със "Златно перо" от СБЖ за приноса й към българската култура във връзка с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, 24 май 2009 г.
Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Отворено писателско общество "Балкански Декамерон", на Академията на европейска култура "Орфеева лира" и на Асоциацията на писателите криминалисти "Саламандър".
Включена е в справочниците "Кой кой е в България?" (1998 г.) на ИК "Труд" и "Кой кой е?" на "IBC" Cambridge – Англия, в енциклопедиите "Бележити български жени" (2009 г.) и "Българска журналистическа енциклопедия" (2010 г.).
Отделни нейни стихотворения и разкази са превеждани на италиански, руски, френски, румънски, турски, украински, унгарски, арабски, английски, сръбски и др., като са включвани в антологии или публикувани в списания... Често гостува и на български вестници по света – в-к "България" в Чикаго, "Българският вестник" в Кипър, "Будилник" в Лондон, вестници в Русия, Украйна и др.
На английски език е преведен криминалният й роман "Лунното куче".