В книгата "Българската езикова политика" авторът се опира върху основните тези на Пражката лингвистична школа и теорията на книжовния език, разработена в началото на XX век, за да анализира развитието на съвременната българска реч. Проф. Виденов анализира "експеримента" с македонския език, езиците на етническите групи в България, налагането на източния говор над западния, речта на съвременните медии. В приложението към изданието авторът е публикувал и "'Закон за защита на българския език', пригоден за гласуване в парламента".
Според проф. Михаил Виденов обществото трябва да контролира лицата, говорещи по националните медии: "не с глоби, както искаше Хайтов, а с комисии, които да извършват контрол и да публикуват корекциите".
"За мен е безумие да слушам речта на Мишо Шамара, Слави Трифонов и редица други хъшлаци. Не може с едни такива бележки като на Брезински в 'Труд' положението да се оправи", казва още Виденов и призовава езиковедите да взимат пример от колегите си историци и да се наложат в публичното пространство.