Истинска и искрена книга. За нещата от живота, за времето, което минава през нас, за това как не сме същите. Хваща те за гърлото и те кара да мислиш за нея, дори след като си затворил последната страница.
1994
Автор: Николай Фенерски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Дива 2007 |
| Брой страници | 144 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 170 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786199031421 |
| Баркод | 9786199031421 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Николай Фенерски е роден през 1974 г. в гр. Архангелск, Русия. Завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (2000) със специалност "Славянска филология". Публикува стихове в студентския алманах "Пир", разкази във в. "Артфорум", в старозагорския вестник за култура "Литературен глас", във в. "Труд", "Монитор", "Сега", "Стършел" и в сп. "Съвременник", "Лик", "Фрийстайл", "Света гора" и "Море". Автор е на сборника разкази "Апокалипсисът е дело лично" (2009) и на романа в разкази "Не казвай на майка си" (2012). Автор е на сайта и алманаха "Резерват Северозапад". Неговият документален филм "Резерват Северозапад" е в официалната селекция на София Филм Фест 2012 и печели наградата на публиката в гр. Бургас. През 2000 г. авторът печели награда в конкурс за къс разказ на в. "Артфорум", през 2009 Пегас за литература на Община Бургас, през 2010 награда в конкурса за дебют "Южна Пролет" и наградата "Рашко Сугарев" за разказа "Жената, която правеше торти". През 2012 втората му книга е номинирана за наградата на Хеликон и получава литературната награда на Община Бургас. Работил е като учител по български език и литература, сценарист в телевизионно предаване за българския език по TV7. Превежда от словашки език. Живее в Бургас, но сърцето му е останало завинаги в Северозапада.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„1994“ (издателство ДИВА2007) е първият роман на Николай Фенерски и неговата трета книга след сборниците „Апокалипсисът е дело лично“ 2009 г. и „Не казвай на майка си“ 2012 г. И двете предишни негови заглавия бяха отличени с награди в различни конкурси и бяха приети много добре от читателите. В третата си книга авторът продължава да ни разказва човешки истории по своя автентичен начин. За тези, които ще си рекат, че това е чисто мъжка книга, цитираме мнението на една читателка на романа: „Една изкрещяна изповед. По войнишки вулгарна и по момчешки искрена. Книга, която показва как боли мъжката душа. И как се пречупва. За да направи публичната си изповед след години. Книга, която някак остава в теб. (Дори и ако си жена.)“. „1994“ е роман за пречупването. Задължителното пречупване. Без него не успяваме да стигнем доникъде. То ни прави по-яки, след него сме нови хора. Умира старият човек вътре у теб и се ражда нов на неговото място. Това е роман за едно време, което още живее у нас. Деветдесетте бяха измамни години. Това е войнишки роман, защото всички ние всеки ден трябва да се сражаваме. Научиш ли се на смирение, тогава ставаш добър боец. Предадеш ли се, тогава защо си се раждал? И не, не е любовна история, а е история за любовта, която ни придава форма и съдържание. Мнозина може би ще видят някакво сходство поне в тематиката между „1994“ и „Войник“ на К. Терзийски, но разликата между двете книги е огромна. „1994“ не е просто поредната казармена история и не е оценка на миналото или на случките, разигравали се някога в армията. Много повече от това е, но ще оставим на нашите читатели сами да открият контрастите. Николай Фенерски обича литературата на факта, не фикцията, като това личи и в романа му, без да е натрапчиво. Както се казва – филмът е създаден по реални събития. Книгата се чете на един дъх и държи читателя здраво до последните си страници. Там, в последните три глави на романа, е закодирано и най-силното му послание. Не се притеснявайте, „1994“ е най-вече емоционална книга, трептяща от усещания и страсти, посланието се открива със сърцето и всеки, който разполага с такова, ще се справи. Препоръчваме „1994“ от Николай Фенерски на всички, които си спомнят тази луда година, а на тези, които не си я спомнят, романът може да им разкаже от душа какво беше тогава, какво изпитваха младите хора.
от Хеликон
