Въпросите относно вина­та винаги са били едни от най-противоречивите в наказателното право. Изследванията по темата са обект на анализ във всички клонове на правото, но най-съществено място тя заема в наказа­телното право. Това е така, защото наказателното право е онзи клон от правото, при който държавата използва своята принуда, за да регулира обществените отношения, когато те биват нару­шени. Тя е обект на изучаване в психолохията,в логиката и всеки изследовател в тази област търси отговори, които в повечето случаи са екзистенциални.

В настоящето изследване е направен опит за един по-различен прочит на вината, придържайки се към основ­ния принцип – без вина няма наказание. От гледна точка на изследваните въпроси върху субективната страна на престъ­плението се достига до извода, че Общата част на Наказателния кодекс на България е развита до най-висока степен за опазване на установените правила в едно демократично общество.