Майка Гавриила (1897-1992) беше мъдра в истинския смисъл на думата, както се среща в Старая Завет. Тя не беше просто теоретичен мислител, философ, културна личност. Мъдростта й бе неразлъчно обвързана с нейния делничен живот и това й даваше възможност да се грижи за духовното водителство на онези, които се допитваха до нея.
Тя богословстваше не само защото знаеше как да говори за Бога. Богословстваше, защото се молеше. Не просто като човек, който изрича молитви, но като човек, който сам е станал безспирна сърдечна молитва - както отците на Църквата описват онези, които са сбъднали стремежа си да възцарят разума в сърцето.
Не нахлуваше в Божиите селения по пътекиет на ума. Тя се приближаваше към Него със смирение, по пътя, който Той Самият пръв е проповядвал и извървял - чрез службата на любовта.
Майка Гавриила беше велика учителка. Не само защото никога не играеше ролята на учител, а защото си остана Негова ученичка за цял живот. Ето защо думите й докоснаха всички ни тъй дълбоко.