Стиховете на Анка Николова трансформират стандартната ни представа за поезия. Лиризмът им, преминал през ситата на интелектуализма, отсява каквато и да е фалшива нотка на сълзливост и приповдигната сантименталност, които понякога се приемат за визитна картичка на поезията.
Читателят ще се впечатли от словесния арсенал на авторката, в който не са редки техническите, дори академични термини. Странното е, че те хармонично се включват в емоционалния свят на един или друг образ, една или друга асоциация за човешко преживяване. Във философското осмисляне на идеи, образи и сюжети тези думи не са спасителен пояс, а инструменти на настройката на благозвучията, хармонията и ритъма на стиха.