от Албена Декова / дата: 19 дек 2015

ДА ИЗВОЮВАШ ЖИВОТА

Познавам Гери Йо и творчеството й от няколко години. Младата авторка е избрала един труден жанр, в който като че ли „по право” се доказват предимно мъжете – а именно, фентъзито. Романът „Наследницата” разказва вечната история на граф Дракула по един обаче различен начин от всички досега известни легенди за него. Имах щастието да прочета в ръкопис този чудесен роман и още тогава ме впечатли това, че той се оказа една завладяваща, пленителна и проникновена история за човешкия свят извън пределите на сетивността.
Замислял ли се е някой, защо светът на мрака и неговите обитатели ни вълнува толкова много. Отговорът следва всеки да потърси в себе си. Потърсила го е създателката на този свят в своето произведение и чрез своята главна героиня Витория приканва и нас, нейните читатели още в самото начало, да го видим и усетим:
„Ах, вие нещастни смъртни, мислеше си Витория, защо ви е да търсите Дракула? Погледнете в сърцата си – той е там и кротко си чака гневът, яростта и омразата да го събудят и сами да се превърнете в зверове.”
Светът на вещиците, вампирите и върколаците, светът на мрака не е отделно място. Той е част от света на хората и на още някой, на мистичните същества, като ловците и самодивите, елфите и нинджите.
„На стената висяха спомени от миналото. Сигурно в света на човеците бяха скъпи. Те като преходни същества обичаха стари вещи, но за нея (за Витория) бяха напомняне, колко жесток човек можеше да стане всеки мъченик. Тези, които не ставаха жестоки, малцината мъченици, които бяха запазили душата си, ги канонизираха и славеха. Другите губеха душите си в огъня на греха и гнева.
Витория прати въздишка към миналото и се приготви за настоящето.”
А настоящето е битката на Кралицата на вампирите със собствената си сестра Мелиса за трона на баща им Дракула.
Звучи ви познато, нали! Вечната борба за власт на отхвърлените. И тази борба с тънки психологически нюанси Гери Йо ни представя като борба на първо място със себе си. Това себе си, съхранило толкова много разпъващи ни на кръст спомени. Често нахлуващи в истинския ни живот – сънищата. Към края на книга Първа, Витория се събужда от един такъв сън и в това пътуване към себе си разбира, че е трудно да спаси сестра си, която сама се е превърнала във враг и то най-опасният от всички. А победиш ли всичките си врагове, не ти остава друго, освен да се изправиш сам срещу себе си, което впрочем Витория прави. Тя се жертва и дава трона на баща си на Наследницата – младо момиче с нейната кръв. А самата Витория минава през труден избор да загърби проклятието на баща си и да влезе в люта битка със сестра си Мелиса, или да се остави на ноктите и зъбите на тази „ужасяващо жестока” дракулска дъщеря. И в двата случая изходът е предрешен. Самата героиня Витория носи името vita, от латински живот. Самата тя, отнела много животи в борбата си с Мелиса, остава да живее като образ в съзнанието на читателите със своята ярка и достойна за възхищение саможертва.
Макар и странен, светът на мрака, в който героите палят свещи с поглед, бият се, летейки във въздуха, нахлуват в спомените на другите и техните мисли, като впиват острите си зъби в нежните им пулсиращи от кръвта на живота шии, извършват трансформация на вида си в човешки и обратно, в този свят, тези герои имат своето достойнство, способни са на саможертва и любов, не дебнат и не чакат своите жертви, скрити, а се бият очи в очи. До смърт. В името на бъдеще, в което да не се пролива кръвта на братята и на сестрите, и да се спазват бащините завети. В името на живота.


18.10.2014 г., Албена Декова
Плевен