Основната цел на изследването, представено в настоящето издание, е да покаже, че проблемите с правната защита на интелектуалната собственост и достъпа до култура не са само от правно-технически характер, доколкото са резултат от поместеността и обвързаността си с конкретна култура, която има винаги различно отношение към творческите усилия, както и от комуникацията на функционални системи, всяка от които разчита и реагира на постъпващата информация съобразно предназначението и програмата си на действие. Нещо повече - диагнозата на съвдременното състояние показва, че кризата е резултат от разрушения диалог на културите.