Понятието „български иредентизъм“ е възприето като термин, обозначаващ идеята за довършване на националното освобождение и обединение на всички български територии в единна национална държава.
Предлаганото на читателската аудитория историческо изследване целенасочено е съсредоточено в хронологическия дипазон между 1894 и 1904 г., генерираращ силен и оптимистичен български национализъм. Това динамично десетилетие от развитието на Източния въпрос е заключено между началото на Близкоизточната криза (1894–1898) и българо-турското споразумение от 1904 г., с което приключва предизвиканата от Горноджумайското и Илинденско-Преображенското въстание Балканска криза (1902–1904).