В томчето са събрани „Автопортрет на репортера“ (2004), „Стремителният ход на историята. Записки за XX и XXI век“ (2008) и „Другият“ (2006), в превод на неговата предана българска преводачка Благовеста Лингорска, авторка и на послеслова, в който тя проследява рецепцията на Капушчински в България. Предговорът към книгата и редакцията са дело на проф. д-р Минка Златева. Книгата ни представя Капушчински не само като репортер, пребродил с ненаситното си любопитство и верния фотоапарат цялата планета, не само като писател, но и като философ, културолог на нашето време, който определя своята професия като преводач, „само че не преводач от един език на друг – а от една култура на друга култура“.

Ришард Капушчински (1932-2007) – най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф, наричан „цар на репортажа“. Aвтор на 26 книги, основно в областта на репортажа. Най-често превежданият полски автор (заедно със Станислав Лем). От 1962 г. е постоянен кореспондент на Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Документира рухването на императорската власт в Етиопия и Иран. Посетил е Индия, Афганистан и Пакистан, Китай и Япония. Периодът, прекаран в Африка, е начало на разцвета на репортерската му работа. Бил е в Кавказ, 5 години прекарва в Чили, Бразилия, Мексико и Боливия, по-късно пътува в Ангола, Иран, Етиопия.

Ришард Капушчински е лауреат на четиридесет награди и отличия. Избран от журналистическата гилдия за Журналист на века в допитването на месечното списание Press. В България са публикувани книгите му „Шахиншахът” (1990), „Империята” (1994), „Лапидарии” (1998), „Футболната война”, „Още един ден живот”, „Абанос” (2001), „Пътешествие с Херодот“ (2008).