Тази книга разказва за събития, които повечето от нас приемат за трагични. Посветена е на десетилетията, през които българите и техните държави се сблъскват с прииждащите от Мала Азия тюркски нашественици, а към средата на четиринадесетото столетие стават обект на експанзия от страна на османските турци. Първоначално, повече от половин век преди да станат жертва на нашествието, много наши далечни сънародници от Тракия осъзнават, че опасността трябва да се спре още преди да се е прехвърлила в Европа.
Уви, никой не взема този порив за съпротива сериозно. В резултат на това след известно време българските земи започват да страдат най-напред от спорадични, а после от регулярни грабителски набези от страна на различни малоазийски тюркски бейлици. Между тях изпъква със своите сила и агресивност османският бейлик. На него му е отредено да прегази българските държави и да се превърне, макар и бавно, в могъща ислямска империя. През XVIв. тя се разпростира на три континента: Азия, Европа и Африка.

В книгата ще прочетете за перипетиите около османското завоевание в българските земи, за неговите насоки, както и за отговора на съпротивляващите се български държави. В този контекст заслужено място се отделя на търновския цар Иван Шишман, който дълго време не получава заслужена историческа оценка. А изворите, както и преданията показват, че той взема присърце съдбата на своите сънародници, но не разполага с необходимите ресурси, за да организира успешна съпротива срещу нашествениците. И накрая, разбира се, ще можете да прочетете мнението на автора за причините, довели до трагичното рухване на българската държавност под ударите на османските нашественици.