Творческият път на Енчо Пиронков започва през 70-те години на ХХ век в благоприятната среда на една бохема, с която Пловдив влиза в историята на изобразителното изкуство от втората половина на столетието. Приемането му в тези среди се дължи преди всичко на неговия етичен характер, демонстрация на свободна воля и неподправена артистичност. Упоритостта му да заеме мястото си го прави изключително продуктивен, бързо развиващ се и убедително отстояващ свой художествен език. Пасторалните сюжети и примитивизирани живописни похвати, вероятно повлияни от културните традиции на района и властното присъствие на художници като Златю Бояджиев и Цанко Лавренов, бързо отстъпват място на силна, експресивна живопис, която разчита основно на опияняващото въздействие на цвета и драматичните пространствени структури, изградени чрез крайности в употребата на светлина и сянка.

Ключови думи: Ден на българския художник