Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Херберт Маркузе е немско-американски философ и социолог. Наред с Хоркхаймер и Адорно, един от основателите на Франкфуртския институт за социални изследвания.
По време на революционните събития в Германия през 1918 г. за известно време Маркузе се присъединява към лявото крило на социалдемокрацията. След завършването на философското си образование през 1922 г. в Берлинския и във фрайбургския университет през 1927 г. става асистент на Мартин Хайдегер. С идването на власт на националсоциалистите сътрудниците на Франкфуртската школа, сред които е и Маркузе, емигрират първо в Женева, Париж и накрая САЩ. Наред с теоретичните си занимания от 1940 до 1950 г. Маркузе е на служба в американското разузнаване. През 1953 г. става професор в Брандейския, а през 1965 - в Калифорнийския университет. На български език са преведени следните текстове на Маркузе: Ерос и цивилизация, Христо Ботев, С., 1993; и Едноизмерният човек, Христо Ботев, С., 1997;
Социалната рефлексия е основен акцент в теоретичните търсения на Маркузе като един от създателите на критичната теория на Франкфуртската школа. Маркузе датира зараждането на критичната теория към първата половина на XIX век но смята, че през XX век нейните понятия са изгубили своята опозиционна острота по отношение на обществото. Обществото по различни начини е надраснало революционните някога противоречия и е трансформирало тези антагонистични сили. То е станало тоталитарно, в специфичното разбиране на Маркузе - терористично, икономически координирано общество, т. е. обществото е лишило всички критични идеи от опозиционност, вграждайки ги в своето функциониране. Основа на саморегулирането на съвременната индустриална цивилизация вече не е репресията, не е потискането на влеченията и потребностите на мнозинството, а формирането на стандартни, илюзорни потребности, привързващи индивида към съвременното общество, потребности, които Маркузе нарича репресивни. Поради това индивидът се лишава както от онтологична, така и от морална основа, върху които би могъл да изгради не само своя автономия, но и своята способност да противостои на тоталността в лицето на едно вече действително цялостно структурирано общество. Така например, ако в Ерос и цивилизация Маркузе разглежда създаването на репресивната цивилизация, то в Едноизмерният човек вниманието вече е насочено към интерпретация на състоянието на човек в съвременното индустриално общество. Според Маркузе в основата на съвременната развита индустриална цивилизация лежи определен исторически проект - отношението на човека към света, определящо както неговото мислене за света, така и дейността му в него и това е технологичният проект или технологичната рационалност. Доминиращо в отношението на европейския човек към природата е стремежът да я покори, промени и приспособи към удовлетворяване на своите потребности. Но този стремеж се обръща и срещу самия човек като част от природата. И това е същността на ирационалността на репресивната рационалност, пораждаща непредвидими катастрофални последствия както за самата природа, така и за човека. Катастрофичното развитие на технологичната цивилизация е заловено също и в това, че то унищожава шансовете за алтернатива, тъй като прави човека неспособен да се откаже от благата, предоставяни от тази цивилизация. Самата мисъл за възможен отказ от тези блага, от задоволяването на илюзорните потребности изглежда на съвременния човек катастрофична. Така не за първи път сферата на политиката става сфера, където се прави опит да бъдат решавани философско-теоретични противоречия, което обяснява търсенето от Маркузе на радикални средства и политизираността на неговите текстове.
Иван Колев Димка Гочева