Шпенглер чувства и познава света преди всичко като история. Такова според него е съвременното разбиране за света. Бъдещето принадлежи само на такова отношение към света. За нашето време е характерен динамизъм, а само постигането на света като история е динамично. Светът като природа е статичен. Шпенглер противопоставя природата и историята като два начина за разбиране на света. Природата е пространство, историята - време. Светът ни се разкрива като природа, когато го разглеждаме от гледна точка на причинността, а като история когато го разглеждаме от гледната точка на съдбата. Това, че историята според Шпенглер е съдба, е много вярно. Съдбата не може да бъде разбрана чрез причинни обяснения. Само гледната точка на съдбата ни помага да вникнем в конкретното. Съвсем вярно е твърдението на Шпенглер, че за античния човек е нямало история. Гърците са възприемали света статично; за тях той е бил природа, космос, а не история. Те не са познавали историческата перспектива.
Н. Бердяев, Предсмъртните мисли на Фауст