Доц. д-р АННА-МАРИЯ ТОТОМАНОВА е един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика в СУ „СВ. Климент Охридски". Научните й интереси се простират от областта на палеославистиката и медиевистиката до теорията и практиката на образованието в новия европейски контекст. Публикациите й засягат основни проблеми на историческата Фонетика и морфология на българския език, историята на словообразувателните типове, на старобългарската книжовна норма, издаването на средновековни текстове и превода от старобългарски на небългарски език, както и проблемите на българското образование през последните десет години. Работата й в Неапол (Италия) като лектор по български език й позволява да се включи в окончателното разчитане на най-ранния старобългарски палимпсест -Ватиканското евангелие. Тя е един от авторите на изданието на този важен За старобългаристиката и славистиката паметник. Автор е на монографията и ”Из българската историческа Фонетика”, на книгата „Ние, Висшето образование и Европа”, на преводите на съчиненията на Константин Костенечки и други среднобековни писатели, както и съавтор на серия от три учебника по старобългарски език за X, XI и XII клас на НГДЕК „Константин-Кирил философ". В момента дои. д-р А. Тотоманова чете лекционни курсове по история на българския език, Превод от старобългарски на новобългарски език и Новата и старата книжовна норма.
Книгата съдържа първото издание на един малко проучен средновековен текст, познат по пет руски преписа от XV-XVI в. и известен като "Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел". Изданието е снабдено с пълен речник-индекс и е придружено от коментар и лингвистично изследване. Направеното проучване на състава и структурата на текста и езиковите му особености показва, че паметникът съдържа не Хрониката на Синкел, а представлява хронографска компилация от Сътворението на света до основаването на Константинопол. Първата част на компилацията разкрива и тълкува световната история от Сътворението до Възкресение Христово като осъществяване на Божия промисъл в шест дни (хилядолетия), в които Христовото Рождество бележи средата на последния ден (хилядолетие). Тя е обширна извадка от Хрониката на раннохристиянския писател Секст Юлий Африкан, която науката досега познава по откъслечни фрагменти. Втората част на славянската хроника съдържа извадка от Синкел за годините от Възкресение Христово до управлението на император Диоклециан и едно кратко допълнение за останалите години до основаването на Константинопол, взето от Хрониката на Теофан Изповедник, която няма славянски превод. По всяка вероятност хронографският свод е възникнал във Византия в началото на X в., когато първата славянска азбука - глаголицата - все още се е употребявала активно.