Ако сме честни към себе си, ако е останало нещо от националната ни съвест трябва да признаем, че се разминахме с обещанията, с надеждите ни за повече възможности за лична свобода и справедливост. С тях ни вкараха в убийствения водовъртеж на престъпления, беззаконие и нищета. Разминахме се...
Шири се невежество, простащина. Подмениха се националните ни ценности, които са ни запазили като народ повече от 1300 г. Думи като достойнство, чест, родина потънаха в люта битка за пари, за имане, за власт. Красотата, любовта, семейството станаха стока, път към влиятелни крадци, търгаши, политици. Но все още, някъде в дълбочината на българската душа я има историческата памет за истинските стойности на човека. И не е от значение кой е неговият бог, какъв език говори или къде живее. Ако носи в душата си истински критерии за човешката ценност - доброта, любов, съпричастност, той няма да се размине със себе си...
Авторката търси тези хора и все още ги намира.
Разказите са за тях.