„Здравей, аз съм онзи тип, дето чете имейлите ти, и освен това те обичам…“
Бет и Дженифър са наясно, че работните им имейли се наблюдават. (Всеки в редакцията го знае. Политика на компанията е.) Но те така и не могат да приемат това насериозно. Затова и продължават да си изпращат безкрайни забавни съобщения, обсъждайки една с друга всеки аспект на личния си живот.
Линкълн О’Нийл не може да повярва, че да чете кореспонденцията на други хора е работата му в момента. Когато е кандидатствал за позицията на „служител интернет сигурност“, си е представял, че ще изгражда защитни стени и ще спира хакери, а не че ще пише докладни всеки път, щом някой спортен репортер изпрати мръсен виц на колегите си.
Когато попада на мейлите на Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги рапортува.
Но и не може да потисне интереса си, завладян от техните истории.
Докато Линкълн осъзнае, че се влюбва в Бет, вече е прекалено късно да се представи.
Какво би й казал той…?
В „Прикачен“ Рейнбоу Роуъл за пореден път разказва историите на обикновените, нормални хора, в които всеки читател може да открие частица от себе си. Стилът ѝ на писане и лекотата, с която поднася събитията, ще ви въведат постепенно в света на Линкълн и Бет, докато накрая не усетите кога сте завършили книгата. „Прикачен“ е най-подходящият роман за свободното ви време. Той ще ви зарадва, разчувства и дори ще ви накара да поискате да се влюбите, ако все още не сте. Това е една история за любов, приятелство, както и за това как двама души могат да загърбят миналото и неловките стартове, и да започнат отначало. Препоръчвам „Прикачен“ на ценителите на истинските, хубави истории, романтичните мотиви, филмовите критики и многото забавление.
Теодора Атанасова, приятел Хеликон Шумен