Луната е не само небесно светило, обожествявано от далечните ни прадеди. Тя е като второ слънце за земния свят, което управлява приливите и отливите на планетата ни, а от нейните цикли се влияят и човешките биоритми. В наше време, както и преди, Луната си остава първата и най-близка цел за космическа експанзия.

В тази книга авторът Первушин разказва не толкова за този естествен спътник на Земята, колкото за проектите и за хората, които успяха да преодолеят небесния простор и да стигнат до Луната. Той започва повествованието си от гръцкия фантазьор Лукиан Самосатски и завършва с научно-техническите проекти от втората половина на ХХ век. Ние се стремим към естествения спътник на Земята, за да разширим познанията си за космическия свят, към който принадлежим, казва Первушин. И можем да кажем със сигурност: човекът винаги ще се стреми отново да полети към Луната. Дори затова, че той вече беше там и не е свикнал да спира по средата на пътя си.