Да четем Платон е преди всичко несравнимо интелектуално удоволствие. Радостта от общуването с неговата мисъл е резултат не само от докосването до художественото съвършенство на философските му драми. Към това се добавя усещането, че като читател човек е не само свидетел, но по някакъв начин и страна в живия спор, скициран с майсторски щрихи като съвсем естествено взаимодействие на образи, които изглеждат грабнати от самия живот.
Непосредственост и свежест - това са будещите открай време възхищение характеристики на гръцкото изкуство и култура като цяло. Но дори в рамките на тази култура те са постигнати само от малцина в такава висока степен, както от Платон. Макар той да е духовен наследник на толкова съзидателните епохи на архаиката и класиката и много рефлективно да съумява да преработи опита на поколения поети и мислители, Платон успява същевременно да създаде впечатлението, че в пъстрия атински свят, който рисува, философското питане започва сякаш направо от нулата…