Книгата предлага поглед към специфичен и неанализиран проблем - тялото като феномен в координатите на драматургичния свят. Изходната точка е принадлежността на драмата към две художествени полета - на литературата и на театъра. Изследването прекосява текстове от различни епохи, стилове и образни системи. Софокъл, Шекспир, Молиер, Жан Жьоне, Карел Чапек, Ориза Хирата, Сара Кейн и други автори хвърлят мост към разнообразните проявления на телата. Специално внимание е отделено на проблема за границата между човешкото, нечовешкото, призрачното, механичното, антропо- и зооморфното начало. Като стъпва върху клсически и нови теоретични възгледи, свързани с разбирането за драмата, изследването заимства идеи и от други хуманитарни науки (история, социология, културология).

Книгата предлага оригинален поглед към драмата, незаслужено пренебрегвана досега в осмислянето на един основен елемент от театралната практика - тялото на драматическия персонаж. Новото знание неусетно помага на читателя да разбира по-дълбоко тъканта на театралното изкуство и това да му носи радост.