Трудът e лексикално съпоставително изследване, в което си дават среща две неувяхващи езиковедски теми – темата за устойчивостта и темата за цвета. Явлението устойчивост се анализира с оглед на реализацията му в рамките на устойчивите словосъчетания с прилагателно име за цвят в българския и френския език. Определят се специфичните семантични функции на прилагателното име за цвят като компонент на устойчивото словосъчетание. Формулират се изводи от съпоставително естество, приложими в лексикографската и преводаческата практика.
Изследването е придружено от два речника: тълковен и преводен (френско-български).