Зигмунт Бауман е световно известно име в днешната социална теория. Той е саркастичен критик и мъдър анализатор на модерността и постмодерността. В книгите си отрежда изключително място на човешката близост и показва чудовищността на отчуждените отношения. постмодерната етика ни връща към най-изконния нравствен императив, призоваващ към грижа за Другия в неговата другост ­ императив, който е забравен в анонимността на съжителството ни един към друг. Отговорността за другия, която индивидът напразно се е опитвал и се опитва да прехвърли върху надличностни инстанции, е "първичната сцена на социалността". От нея тръгва изграждането на всички останали разновидности на живота ни "заедно".