Това е историята на един селски лечител, придружаван от банда несретници, които той плаши със зловещите си и загадъчни предсказания и които до един се разбягват, когато го арестуват. Приключението му трае три години, завършва с позорен процес и ужасяваща екзекуция. Би трябвало отдавна да е потънал в забвение. Но не. Две хиляди години по-късно още говорим за него. За Исус. (Мнение на френски читател)
„Царството“ (2014) – награда на в. „Монд“, на сп. „Лир“ и на сп. „Поан“ – е книга с неопределен жанр: есе, роман, автобиография, историческо произведение. В нея Еманюел Карер си задава въпроса: как се е стигнало дотук? Как един съвременен човек може да вярва, че Христос е възкръснал, а майка му го е заченала непорочно? Опирайки се на факти от собствената си биография и на опитите си да повярва в невъзможното, писателят съпоставя четирите Евангелия и Деянията на апостолите, проследява живота на лекаря Лука и тръгва по пътя на равина Павел, като се позовава на логиката, понякога на въображението си, и се опитва да извлече историческата истина, да ни разкаже как според него се е случила тази невероятна история и защо – и дали изобщо – все още са живи онези високо благородни и не дотам присъщи на противоречивата човешка природа предписания, проповядвани от Исус.
Обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят…
Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата,
ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата.
На всеки, който проси от тебе, давай,
и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.
Обикновено е така – някой иска да повярва и чете Библията. Търси онази мисъл, която ще проблесне и ще отвори в съзнанието му врата, през която да влезе в блажената територия, населявана от Бог.
Винаги съм искала да прочета книга в обратната посока – някой е вярвал, но в един момент е изгубил вярата си. И започва да чете четирите евангелисти с трезвото и научно око на човек, който търси не духовната, а разумната мисъл. Кой ги е писал, какъв е бил, кога е писал, колко близко е бил до Исус? Но да търси отговорите на тези въпроси с уважението на човек, който е вярвал в тях. Защото това, че е престанал да вярва, не го прави атеист. Прави го агностик.
Еманюел Карер не е просто агностик. Той е всичко, за което най-взискателният читател може да мечтае. Човек с огромна култура и безбрежно чувство за самоирония. Сценарист, писател, режисьор, интелектуалец от най-чиста проба, с руски корени, живеещ в Париж. Любопитен и скептичен, изследващ и съмняващ се, прецизен, но и с въображение – точно човека, който може да се поведе и преведе през лабиринтите на библейските загадки, например безбройните мъже на име Йоан, сред които светът се обърква да каже дали са един и същ или различни. Този Йоан ли, на когото Исус поверява преди смъртта грижата за майка си, е писал евангелието. А той ли е и Йоан от Патмос, съчинил Апокалипсиса. Винаги съм се питала и винаги съм искала да ми отговори точно човек като Еманюел Карер.
Карер чете много внимателно евангелистите два пъти през живота си. И си води старателно бележки. Първия път ги чете като вярваш. След двайсет години прави същото, но вече като агностик. Първия път търси в тях вярата, втория истината. Първия път се опитва да се проникне от вярата, втория път да ги разглоби като литературна творба. Но и двата пъти го прави честно, с уважение. Това прави книгата му магнетична.
Веселина Седларска, приятел Хеликон-Сливен
Еманюел Карер е известен френски кинокритик, сценарист и писател. Завършва политически науки, но изкуствата и литературата го влекат много повече. През 1984 г. издава първата си книга - „Смелост“. Пише и сценарии, един от които - „Снежният клас“ - получава наградата „Фемина“ (1995). Поразен от аферата Жан-Клод Роман, която потриса френското обществено мнение през 1993 г., той присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерението да напише книга. Така се появява „Врагът“ – прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. „Царството“ излиза през 2014 г. и печели награда на в. „Монд“, на сп. „Лир“ и на сп. „Поан“.